..:: Christian Takoff ::..

 Измъкнах го от един още по-стар джоб.

(проф. Петко Станев Попов, 1932 – 2011)

Сбогом, професоре.

Вие ми подарихте една осъществена мечта.

Една вечер преди 20 години старият бакелитов Siemens вкъщи звънна. Бяхте Вие. И в присъщия Ви стил безапелационно рекохте „Какво правиш бе, младеж? Готов ли си за упражненията си в сряда?“ Замрях от изненада и не можех да повярвам, че студентската, а и детската ми мечта – да преподавам - се осъществява.

Тя се осъществява и до днес. Благодарение на Вас, професоре.

С Вас си отива една епоха.

В тая епоха катедрата ни беше като единно семейство. Вероятно по-голямо от разумното. В което не всеки обичаше всекиго. Вие бяхте бащата на това семейство.

И все успявахте да спогодите, да разпределите и да усмирите. С привидната си хаотичност смогвахте всякога да въдворите ред.

Давахте път. Бутахте ни по него. Понякога силом. Понякога напразно. Винаги с обич.

Сега не дават път. Спъват по него. Понякога подло. Понякога с грубост. Понякога с безразличие и никога с обич.

Благодаря Ви, професоре.

Вие ме обичахте. Знам го. И аз Ви обичам. Знаете го.

Сбогом.

In memoriam Prof. P. Popov