През 2010 година Министерският съвет отне от Софийския университет Ботаническата градина в Балчик.
Софийският университет не реагира, освен с могъща интелектуална еякулация в рамките на зала 1 и в лицето на Академическия си съвет. И се ожали на съдебната власт от изпълнителната.
След като съдебната власт го отсвири, Университетът пак получи застрашителна ерекция и в сряда вечерта (30 март 2011) страховито реши да се затвори от понеделник. Решението се взе от Академическия му съвет с пълно единодушие.
30 часа по-късно, в петък заранта (1 април 2011), Академическият съвет се позова на „разума“ си, на „националноотговорния си характер„, реши „да даде шанс“ (неясно, кому и за какво) и леко модифицира решението си. От затваряне се мина към символично затваряне.
Интересното обаче е друго – два аргумента и един въпрос, наведени от членове на Академическия съвет в хода на дебата.
Аргумент на информационното общество - „ми… те, колегите, не знаят всъщност, каква е тази Ботаническа градина“ (изтъкнат от първоначалната инициаторка на радикалните мерки).
Аргумент знанието е сила - „ние много се безпокоим за нормалното протичане на учебния процес“ (застъпен от трима представители на студентите).
Въпрос „Financial Times“ - „а ще получаваме ли заплата по време на протеста“ (зададен от декан на загрижен факултет).
Имаше и други гласове, слава Богу. Резултатът в полза на символността обаче така или иначе беше – един против, трима въздържали се, а всички останали - за. За да е ясно съотношението, Академическият съве има 45 члена списъчен състав, от които присъстваха около 30.
И сега – логическата задача:
- ако Софийският университет е елит на нацията;
- ако Академическият му съвет е негова еманация;
- каква е нацията?