Спомням си калдаръма в Копривщица – от едри кръгли камъни, захапали се един друг, настръхнали срещу света. Вече стотици години дават отпор на тия, дето ги тъпчат. Тъпчещите мрат, калдаръмът остава. И ще пребъде над всички, дето го тъпчат.
Само едно си мисля. Понеже камъните му са кръгли, е неравен. Като ходя по него, трябва да гледам надолу – да не се спъна.
И не мога да видя звездите.
По-добре да не пребъдвам, отколкото да преча на хората да гледат в звездите.