..:: Christian Takoff ::..

Присъдата над трите момичета от Pussy Riot стана едно от „безспорните“ безобразия в Русия. Въпросът „Как може?!“ и възклицанието „Не го е срам!“ изместиха аргументите.

В опит да ги потърся, се питам:

-          Това, което трите момичета са извършили, може ли да се квалифицира като хулиганство според руския Наказателен кодекс (вж. ст. 213, ал. 2 от Уголовный кодекс Россиской Федерации**)?

-          Това, че протестът им е богохулен, прави ли го по-малко хулигански, отколкото ако беше чисто „светски“?

-          Наказанието, което съдът наложи, е в ниската скала на наказателната репресия (2 години лишаване от свобода при максимум от 7 – вж. посочения текст от руския Наказателен кодекс).  Ако това е така, основателен ли е упрекът към съда в пристрастие?

-          Путин определено не ми е симпатичен. Това обаче оправдава ли всяка форма на критика срещу него?

-          Ако утре някой извърши терористичен акт срещу група германски туристи с викове „Долу фашизма!“ и „Смърт на Хитлер!“, това ще му се признае ли за смекчаващо вината обстоятелство?

-          Лесно е да си в пълна хармония с Мадона, Лейди Гага, Пол Маккартни, международната общност (каквото и да означава това), и – last not least – с българското Външно министерство ***. Но дали винаги трябва?

____________________________________

* Платон ми е приятел / Путин ми е неприятел, но по-голяма приятелка ми е истината.

** Статья 213. Хулиганство

1. Хулиганство, то есть грубое нарушение общественного порядка, выражающее явное неуважение к обществу, совершенное:
а) с применением оружия или предметов, используемых в качестве оружия;
б) по мотивам политической, идеологической, расовой, национальной или религиозной ненависти или вражды либо по мотивам ненависти или вражды в отношении какой-либо социальной группы, -
наказывается штрафом в размере от трехсот тысяч до пятисот тысяч рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от двух до трех лет, либо обязательными работами на срок от ста восьмидесяти до двухсот сорока часов, либо исправительными работами на срок до двух лет, либо лишением свободы на срок до пяти лет.
2. То же деяние, совершенное группой лиц по предварительному сговору или организованной группой либо связанное с сопротивлением представителю власти либо иному лицу, исполняющему обязанности по охране общественного порядка или пресекающему нарушение общественного порядка, -
наказывается штрафом в размере от пятисот тысяч до одного миллиона рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от трех до четырех лет либо лишением свободы на срок до семи лет.

*** http://www.mfa.bg/bg/News/view/33176

На 24 юли бях предложен на Народното събрание от няколко неправителствени организации като една от алтернативните кандидатури за член на Висшия съдебен съвет.
(Подробности на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/24/1872984_nepravitelstveniiat_sektor_otnovo_predizvika_statukvoto/, на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875582_az_na_tebe_ti_na_mene/ и на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875585_kloningite_atakuvat/)

В реакциите на приятели и познати видях повече загриженост, отколкото разбиране. За да обясня наведнъж, публикувам концепцията за работата ми като член на ВСС, която беше предоставена на Народното събрание. Сиреч, какво щях, ако да бях.

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ

на доц. д-р Кристиан Таков LL.M.
за работата му като изборен член на Висшия съдебен съвет

При работата ми като член на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се ръководя от няколко ценности:
- Равно третиране и недискриминиране на служителите на съдебната система;
- Възстановяване и последващо съхраняване на независимостта на всички съдии;
- Отпадане на недосегаемостта на наглите и премахване безконтролността на безотговорните.

Всички тези ценности могат да се обобщят под термина „честност“. Споменавам ги поотделно, тъй като този термин е твърде неясен, а в последните десетилетия изглежда и изпразнен от съдържание.
Всяка от посочените ценности в някаква степен противоречи на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка ценност – че тя е в извечен конфликт с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния момент е крайно високо предизвикателство, което обаче в конкретната ситуация обикновено е възможно. Заявявам, че ще се стремя към този баланс.

Външен за съдебната система човек съм и не познавам проблемите й издълбоко. Тази моя sancta simplicitas обаче съзнавам, че освен недостатък, може да е и предимство. Незнанието често означава незнание и на заблудата и така може да облекчи пътя към истината. Професията ми на преподавател често ми е доказвала, че който има знанието, получава в задължителен комплект с него и предразсъдъка. Прекомерното познаване на дърветата често препречва взора ни към гората.

Конкретните инвалидизации на съдебната ни система, които познавам, и които смятам да атакувам, са:
- Нееднаквата натовареност на съдиите;
- Немислимата натовареност на съдиите в София;
- Формалността при атестирането им;
- Безпринципности при оценката им;
- Еднаквото заплащане за нееднакъв труд;
- Липса на критерии за оценяване;
- Неяснота на относителната тежест на всеки от критериите за оценяване;
- Едностранност и мъглявост на множество производства;
- Практиката на командироване на магистрати по неясни причини, за неясни срокове и срещу неясни насрещни престации.

Болестите на досегашния ВСС лесно могат да заразят и бъдещия. Здравословната хигиена, която може да осуети това, се състои според мен в
- Немислима за мнозина прозрачност, но не от естество, да осуетява разследвания на черни субекти до бели покривки;
- Използване на информационното богатство на гражданското общество – чуване на мнението на съдии, следователи и прокурори, а не само на техните административни ръководители;
- Audiatur et altera pars – ВСС от гневно наказващ или странно благ орган трябва да стане управленец, чиито решения се възприемат от всички, защото всички са изслушани;
- Ясни и неудобно нееластични процедури при дисциплинарните производства срещу магистрати.

И най-сетне: избирането ми за член на ВСС би означавало драстична промяна на досегашното ми битие. Освен достатъчното плюсове, които тази позиция би ми дала, тя ми носи два много съществени минуса.
Първият минус е, че от индивидуалистичните висини на университетското преподаване ще трябва да премина в уморителното битие на колективен орган, с чието мнозинство понякога няма да хармонирам. А ако дисхармонията стане нетърпима? Житейският ми опит и възрастта могат да ми спестят много от разочарованията, които дебнат младостта. Отдавна вече не съм екстремен привърженик на глуповатия и нетърпелив принцип „Всичко или нищо“. По-добре нещо. По-добре постепенно, нежели никак. Който засажда дърво, знае, че вероятно друг ще ползва сянката му. Аз знам това. Знам още, че блатата, преди да се отводнят, трябва да се познаят. Хвърленият в блатото камък не го премахва, но може да е предвестник на изчезването му. Ако ли пък безнадеждността надделее над силите – няма да съм нито първият, ни последният, който напуска топло, но душно място.
Вторият недостатък е, че преминаването ми от битието на преподавател и частно практикуващ юрист в това на високоплатен служител ще доведе до сериозно и трайно намаляване на досегашните ми доходи. Причината да го преглътна е една любов. Любовта към правото. Не към днешното му битие, а към дълбоката му и вечна същност. За любовите си плащаме. В случая цената е в пари и мисля, че е неустоимо ниска.

София, 23 юли 2012