Радан ми е симпатичен.
Защото не се побоя, да назове истинските имена на нещата.
Защото заяви, че принципите трябва да определят договорките, а не договорките да обезсмислят принципите.
Защото предпочита стегнатото пред насипното състояние на РБ.
Аз бих говорил и в по-прав текст от него. Но аз не съм политик и не съм на неговото дередже. Затова не смея дя съдя.
Аз бих късал пъпни и други върви с още по-наточено острие. Но не съм на неговото място. Затова не мрънкам, че той не го прави.
Аз бих заявил предварителни коалиционни рамки с ГЕРБ, вместо да отричам възможността за коалиция с тях. Но не съм в обувките на Радан. Затова не изригвам възмущение всеки път, когато нещо не ми пасне напълно.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък.
И ми писна от интелектуалстващи десни избиратели, на които бахарът им е в повече, сминдухът им е малко и все им е на езика „ама мама как го правеше“. Мама я няма. Алтернативата е измършавяване. Не отслабване.
А за аргумента „не му е сега времето“ – преди да сме тръгнали на сватба (избори), може би е добре да привършим домашния скандал. Колкото и да не му е времето. И колкото и отдавна да му е било. Щото иначе ще го продължим по време на венчавката.
И да спрем да търсим идеални хора. Както се казва – и аз, дето съм аз, и аз не съм идеален.