(Снимка – Надежда Чипева)
(Препечатано от в-к „Капитал“)
Сутринта прочетох един забавен постинг във facebook, че нашите политици са заспали, но това не било за учудване, тъй като през цялото време трябвало да броят овце. Постингът е забавен, но, струва ми се, отдавна вече не е верен. Овцете свършиха и дори да са запазили някакви свои предишни черти, то те са се превърнали в бесни овни. Обществената нагласа в момента, определено е ЗА съдебна реформа и към пълна нетърпимост към некадърност, безобразност и злоупотреба, бих казал, твърде често с административни структури и със съдебна система.
Като говорим за съдебната реформа и за процедурите, по които тя следва да бъде приемана, се сещам за една прекрасна поема на великия Валери Петров: „Хождение по буквам“. Ставало дума как да се приема новата славянска азбука. Те казали: „Ми ще ги приемаме буква по буква“, да, вика, „ама в какъв ред“. „По азбучен ред.“ Да, вика, „ама той ще стане азбучен ред , когато бъде приета цялата азбука“. Така че има ги тия номера, но това са стари похвати, стари прийоми, нека се борим с познати от старо време средства срещу тях.
Когато говорим за корупция, ще направя една може би не много прилична аналогия: тя е като съвкуплението, не може да бъде едностранна. В този смисъл призивът трябва да бъде и към бизнеса, който не трябва да се поддава твърде лесно.
Министър Иванов многократно е разпространявал своите идеи, те отдавна са изложени, срещу тях има смутена, но много мощна съпротива, която се свежда до отлагане, до желание за прецизиране, за конкретика, за премисляне, за конституционни промени, за велики народни събрания и всякакви други препятствия пред нейното извършване. В този смисъл ще си позволя да кажа, че тук или има политическо съгласие, или има престъпно противопоставяне. Просто трето няма.
По въпроса за корупцията и преди него, сетих се за няколко институции, които опозориха съществуването си и българската държава покрай себе си, а именно БНБ, КФН и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Със свои действия и бездействия, те приличаха до скоро, покрай казуса КТБ, на спящи клетки. Сега една от тях се събуди, но не за да изпълни основното си предназначение, а за да подгони онзи, който и е казал какво не е направила навреме. Тук става дума за КФН. Всичко това е повече или по-малко пряко свързано с корупцията, но призивът ми и към това управление, и към всяко следващо е да не търпят подобни лица на подобни места.
(По време на модерацията на последния панел от 9. среща на бизнеса с правителството, 20 януари 2015, х-л „Балкан“)