Който се захване да оправя световното зло, често забравя за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, защото погледът му е впит някъде „нагоре“.
А много тежък е грехът към сърцето на ближния. Как обаче да не нараниш, ако не можеш да отвърнеш? Гледал съм да не наранявам. Мен са ме наранявали често.
Коренът, като расте и си проправя път, наранява ли майката Земя?
Това по повод думи на Н. Казандзакис от „Алексик Зорбас“: „Алексис – рече ми той,- ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш.
Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека.
И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“
Думи, родили една прекрасна снимка, на която много отиват – на Стефан Ненков
