На 24 юли бях предложен на Народното събрание от няколко неправителствени организации като една от алтернативните кандидатури за член на Висшия съдебен съвет.
(Подробности на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/24/1872984_nepravitelstveniiat_sektor_otnovo_predizvika_statukvoto/, на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875582_az_na_tebe_ti_na_mene/ и на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875585_kloningite_atakuvat/)
В реакциите на приятели и познати видях повече загриженост, отколкото разбиране. За да обясня наведнъж, публикувам концепцията за работата ми като член на ВСС, която беше предоставена на Народното събрание. Сиреч, какво щях, ако да бях.
Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ
на доц. д-р Кристиан Таков LL.M.
за работата му като изборен член на Висшия съдебен съвет
При работата ми като член на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се ръководя от няколко ценности:
- Равно третиране и недискриминиране на служителите на съдебната система;
- Възстановяване и последващо съхраняване на независимостта на всички съдии;
- Отпадане на недосегаемостта на наглите и премахване безконтролността на безотговорните.
Всички тези ценности могат да се обобщят под термина „честност“. Споменавам ги поотделно, тъй като този термин е твърде неясен, а в последните десетилетия изглежда и изпразнен от съдържание.
Всяка от посочените ценности в някаква степен противоречи на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка ценност – че тя е в извечен конфликт с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния момент е крайно високо предизвикателство, което обаче в конкретната ситуация обикновено е възможно. Заявявам, че ще се стремя към този баланс.
Външен за съдебната система човек съм и не познавам проблемите й издълбоко. Тази моя sancta simplicitas обаче съзнавам, че освен недостатък, може да е и предимство. Незнанието често означава незнание и на заблудата и така може да облекчи пътя към истината. Професията ми на преподавател често ми е доказвала, че който има знанието, получава в задължителен комплект с него и предразсъдъка. Прекомерното познаване на дърветата често препречва взора ни към гората.
Конкретните инвалидизации на съдебната ни система, които познавам, и които смятам да атакувам, са:
- Нееднаквата натовареност на съдиите;
- Немислимата натовареност на съдиите в София;
- Формалността при атестирането им;
- Безпринципности при оценката им;
- Еднаквото заплащане за нееднакъв труд;
- Липса на критерии за оценяване;
- Неяснота на относителната тежест на всеки от критериите за оценяване;
- Едностранност и мъглявост на множество производства;
- Практиката на командироване на магистрати по неясни причини, за неясни срокове и срещу неясни насрещни престации.
Болестите на досегашния ВСС лесно могат да заразят и бъдещия. Здравословната хигиена, която може да осуети това, се състои според мен в
- Немислима за мнозина прозрачност, но не от естество, да осуетява разследвания на черни субекти до бели покривки;
- Използване на информационното богатство на гражданското общество – чуване на мнението на съдии, следователи и прокурори, а не само на техните административни ръководители;
- Audiatur et altera pars – ВСС от гневно наказващ или странно благ орган трябва да стане управленец, чиито решения се възприемат от всички, защото всички са изслушани;
- Ясни и неудобно нееластични процедури при дисциплинарните производства срещу магистрати.
И най-сетне: избирането ми за член на ВСС би означавало драстична промяна на досегашното ми битие. Освен достатъчното плюсове, които тази позиция би ми дала, тя ми носи два много съществени минуса.
Първият минус е, че от индивидуалистичните висини на университетското преподаване ще трябва да премина в уморителното битие на колективен орган, с чието мнозинство понякога няма да хармонирам. А ако дисхармонията стане нетърпима? Житейският ми опит и възрастта могат да ми спестят много от разочарованията, които дебнат младостта. Отдавна вече не съм екстремен привърженик на глуповатия и нетърпелив принцип „Всичко или нищо“. По-добре нещо. По-добре постепенно, нежели никак. Който засажда дърво, знае, че вероятно друг ще ползва сянката му. Аз знам това. Знам още, че блатата, преди да се отводнят, трябва да се познаят. Хвърленият в блатото камък не го премахва, но може да е предвестник на изчезването му. Ако ли пък безнадеждността надделее над силите – няма да съм нито първият, ни последният, който напуска топло, но душно място.
Вторият недостатък е, че преминаването ми от битието на преподавател и частно практикуващ юрист в това на високоплатен служител ще доведе до сериозно и трайно намаляване на досегашните ми доходи. Причината да го преглътна е една любов. Любовта към правото. Не към днешното му битие, а към дълбоката му и вечна същност. За любовите си плащаме. В случая цената е в пари и мисля, че е неустоимо ниска.
София, 23 юли 2012
Поздравления!
Като бивши Ваши студенти и настоящи колеги,
браво, и за високия професионализъм, и за истинската
социална и професионална смелост.
Споделяме напълно юридическите Ви аргументи,
а сарказмът е достоен за Алеко. Споделяме напълно и
гражданската Ви позиция – съдебните решения не само че подлежат,
но и трябва да се коментират с цялата сила и страст на
добрия юрист, с нетранквилирана съвест.
Това не е и безсилна ярост, а хладнокръвно заклеймяване – чак не може
да си представи човек как членовете от „Великолепната шесторка“ могат да погледнат Вас или който и да е колега в очите.
Все пак обществената и менталната енергия е веществена,
ние също подкрепяме студентите, и сме сигурни, че нетърпимостта
в един момент ще им дойде дохаки на всички видове комунисти.
Надявам се, поне някой от тях да знае какво е Gauleiter и Hitlerjugend,
иначе статията отдавна са я прочели и поне са се вкиснали.
А за това, че никога няма да го забравят – гаранция.
Ние също пробвахме да се борим с упадъчни безпросветни становища на ТО на ВКС, и като резултат получихме изгонване от рая на допускането. Поне така си мислят боговоте на търговския Олипм. Единствената добра новина е, че те не са професионално безсмъртни, да ме прости Господ за констатацията.
Както и да е, въпреки че ежедневието на адвокати (и ние се срамуваме да кажем, че практикуваме право) е толкова заробващо и всепоглъщащо, така че рядко пишем коментари и изразяваме становище, нека да се знае, че имате колеги, които мислят като Вас (не толкова красиво, находчиво и ерудирано), но в същия смисъл . Подкрепяме Ви!
Албена Драганова
Веселин Георгиев
„Вторият недостатък е, че преминаването ми от битието на преподавател и частно практикуващ юрист в това на високоплатен служител ще доведе до сериозно и трайно намаляване на досегашните ми доходи. Причината да го преглътна е една любов. Любовта към правото. Не към днешното му битие, а към дълбоката му и вечна същност. За любовите си плащаме. В случая цената е в пари и мисля, че е неустоимо ниска.“
Аз не познавам друг човек, който би го казал. Не и така. Чест и почитания!