Конституционният съд реши. Реши зле. Обидно за достойнството на институцията. Унизително за висотата на поста. Позорно за академичната титулованост на „професорската шесторка“ (Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев).
Защото въпросът не е, дали Делян Пеевски ще продължи да хвърля отсенки от присъствието си върху политическата (?) партия ДПС, върху личността (?) на г-н С. Станишев или върху образа (?) на г-н Пл. Орешарски. Пачавра леке не хваща.
Въпросът е, че вярата ми в Конституционния съд е по-малко. Презрението ми към правната професия е повече. Разочарованието от познати съдии горчи.
Аргументацията на „професорската шесторка“ е пример за преднамерена поредица от логически грешки, неотносими аргументи и трайно сбогуване със здравия разум.
Логическите грешки
- КС правилно аргументира, че началната несъвместимост – тази, която е налична към момента на избора за депутат (избраният за депутат все още е кмет, управител на ООД и др.) – може да се отстрани в рамките на подходящ срок. Това става, като избраният депутат сам се откаже или от депутатството, или от несъвместимата с него длъжност. Такъв срок трябва да има, защото в противен случай всички кандидат-депутати трябва едва ли не да са безработни, за да могат да встъпят „чисти“ в длъжност.
- При последващата несъвместимост положението е коренно различно. Ако при началната несъвместимост трябва да има срок за отстраняването й, при последващата даването на такъв срок е безпредметно. При такава несъвместимост депутатът съвсем съзнателно е направил избор и е предпочел да е друго, а не депутат. И този избор може да е само окончателен. Та нали Делян Пеевски, който е депутат, би следвало да знае, че ако стане шеф на ДАНС, няма да е съвместим с депутатството си! Какъв срок трябва да му се дава? И колко дълъг трябва да е този срок? Може би – до края на мандата му като шеф на ДАНС? За да може да се „възроди“ като депутат и в следващия парламент, без да е избиран в него?
- „Професорската шесторка“ още в началото на аргументацията си посочва, че има разлика между „първоначална“ и „последваща“ несъвместимост. После шесторката обаче се занимава напоително само с началната несъвместимост, разнищва я подробно, позовава се на предшестващи решения на КС и обосновава, как трябва да се процедира в такива случаи.
- А в края на аргументацията си шесторката от КС напълно е забравила разликата между начална и последваща несъвместимост – същата разлика, която изтъква в началото. И – дали защото е удобно, дали защото дългът зове или защото страх лозе пази – прилага правилата на началната несъвместимост спрямо случай на последваща несъвместимост. И започва да звучи убедително. Само дето не е убедителна. Никак.
- Защото несъвместимостта на Делян Пеевски не е начална, а е последваща. Защото той първо е станал депутат и едва след това е станал шеф на ДАНС.
- При тази Делян-Пеевска ситуация всички добре звучащи аргументи на шесторката продължават да са верни, но са напълно неотносими. Шесторката се държи като посредствено-хитроват студент на изпит – като му се зададе въпрос, говори. Само че говори не по въпроса, а това, което си знае. И се надява, отсреща да спят.
Неотносимите аргументи:
Шесторката пуска и още много мъгла и трици с пяна за разкош, като например разсъждава, че ако на депутат се вземе депутатството, това би подменило волята на избирателите му – забравяйки, че такава подмяна на волята настъпва в множество законово уредени случаи (като депутатите станат министри, еврокомисари, заминат да посланичат някъде и т.н.).
Шесторката говори за „подходящия срок“ и „подходящата процедура“ при които на успелия млад човек Делян Пеевски е следвало да се даде възможност да се върне в лоното на Парламента. Като не казва, какъв ще да е този срок и тази процедура. Явно, подходящи ще трябва да са.
Обикновено, като се говори много и неструктурирано, нещо се крие. Затова на шесторката неотносимите аргументи й трябват – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[1] Смокиновият лист обаче е малък, а позорът – голям.
А здравият разум на мен лично ми шепне:
1) Делян Пеевски е депутат;
2) Народното събрание избира депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС (това още не поражда несъвместимост, защото новият пост не е зает). С този избор Народното събрание изявява ясна воля, да се лиши от присъствието на Делян Пеевски в редиците си;
3) Делян Пеевски полага клетва като шеф на ДАНС (с което встъпва в несъвместимата с депутатството длъжност). Така Делян Пеевски прави избора между двете несъвместими длъжности в полза на шефската в ДАНС;
4) Оттук насетне всякакви последващи действия (напр. подаването на оставка като депутат, подписването на акт за встъпване в длъжност, изричното решение на Парламента за прекратяване на правомощията му, подписването на ведомост за заплата и издаването на служебен пропуск) имат само формален характер. Волята и на едната (Парламента) и на другата страна (Делян Пеевски) е изявена и то – доста недвусмислено, безусловно и окончателно;
5) В случая има още една особеност – Пеевски не е приел да стане шеф на Газпром или гаулайтер в Хитлерюгенд например. Той е приел да стане шеф на ДАНС и е избран за такъв не от друг, а именно от същия този Парламент, който не бил гласувал оставката му и така „не бил завършил фактическия състав“ на прекратяването на депутатските правомощия. Това е все едно да те награбят, да те употребят сексуално, ти да виеш от кеф и после да кажеш, че полов акт не е имало, защото не сте си прошепнали, че се обичате и не сте си подарили червено цвете.
6) След своеобразен катарзис, в който е по-добре да не вниквам, Делян Пеевски „оттегля“ оставката си като депутат. Вероятно следвайки примера на свой съпартиец от ДПС, който „оттегли“ подписа си под вече извършен акт. Явно хората от ДПС смятат, че всичко може да се оттегля. Подписи, оставки, съгласия… всичко – освен може би взети пари.
7) И иска да си остане поне депутат.
За правната грамотност и приличието
Хората в ДПС явно имат навика да оттеглят оставки и подписи. Проблемът е техен. Когато обаче конституционни съдии гледат на това с хладна благосклонност, проблемът е наш.
Самата мисъл, че подадена оставка може да се оттегля и че такова „оттегляне“ може да обезсмисли и полагането на клетва, и фактическото начало на дейност като шеф на ДАНС, говори или за правна неграмотност у част от съдиите, или за нещо още по-неудобно за споменаване.
Шесторката можеше поне да не споменава факта на „оттеглянето“ на оставката. Можеше да се направи, че в стаята няма голям розов слон, но след като го спомена, нямаше как да не го обсъди. Но тя го подмина. Предлагам за в бъдеще, ако и да сме безобразни, да гледаме да сме барем донякъде прилични.
Мъка
Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат неразбрано, примъкват води от девет кладенеца, пардон, кал от девет локви, баламосват и услужват, за да пребъдат.
Не се гордея, че съм юрист. Никак.
Не се гордея, че съм университетски преподавател. Хич.
Станахте съвсем нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир.
[1] Такава е за България дружбата й със СССР според др. Георги Димитров – вожд и учител на българския народ. Пояснявам за хората под 40, повечето от които не са много сигурни, какво е Георги Димитров и какво – СССР.
Уважаеми г-н Таков, бих искала да кажа дори „дълбокоуважаеми г-н Таков“, не съм юристка, но съм имала възможност и случаи да чета внимателно учебници на някои от „професорската шесторка“ и наистина бях убедена, че юристите „плямпат неразбираемо“. В случая обаче неразбираемото им плямпане е най-малката беда. Защото те плюят изобщо върху лицето на Темида, върху честта на професията, върху лицето в крайна сметка на целия български народ. Благодаря ви, че така логично, конкретно и разбираемо обсъждате противоречията и несъстоятелността на решението, сътворено от шестимата професори, които наистина са срам както за себе си, така и за България. И ако имат поне малко срам, съвест и почтеност – ще си подадат оставките сами, ще се оттеглят от преподаване в Софийския университет и многобройните нароили се университети, университетчета, катедри и специалности из най-затънтени градчета и паланки. За да престане възпроизвеждането на меркантилни, подкупни, некомпетентни юристи, на слугуващи на ДС и БКП прокурори и съдии, на една съдебна система, белязана от печата още на Вишински и скарана както с правото, така и със здравия разум.
Категорично не съм съгласен.
Без да обсъждам моралния облик на 6-орката /също и на 5-орката в обратния смисъл/, те са прави. Отделен е въпросът, че мнението им има нужда от ошлайфане.
Проблемът на КС е, че няма истински и умни публицисти, а е бъкано с цивилисти. Последният истински публицист и умен при това беше Людмил Нейков.
Мисля да пиша. И да критикувам.
Хубав текст. За това, че е верен, е ненужно да се казва, а и неудобно по всякакви причини.
Шапка Ви свалям господин Таков!
Васил Петров – ръководител на отделението, в което работите не е ли Богдана Желявзска? Смисъл – тя ви разпределя дела, вие не й казвате – г-жо Желявзска вие не сте подходяща да бъдете съдия? Не съм ви чул някъде да коментирате нейните качества, или бъркам? Явно сте окей с Желявзска, но имате проблем с това становище? Според мен има нещо лицемерно във вашето поведение.
Здравейте доц. Таков,
и друг път съм изразявал възхищението си от Вас. Освен че съм Ваш бивш студент, имам и други причини да Ви симпатизирам – завършили сме едно и също училище, а и карате колело.
След като изчетох размишленията Ви за този никак несложен казус, установих, че просто няма какво да добавя. Правото не е точна наука, но все си мисля, че поне в КС би следвало да попадат справедливи и почтени хора, хора с висок морал, защото това е върхът в кариерата на всеки юрист. КС не е старчески дом. Службата в КС не е награда, а ОТГОВОРНОСТ. Част от конституционните съдии не са на висотатата на институцията, която представляват, най-най-меко казано. Още много думи премълчавам тук.
Какво да кажа за господин Токушев, който на изпитите пуши в лицето на студентите си? Какво да очакваме от такъв невъзпитан човек, който вероятно и сам е подписал вътрешната заповед, която забранява тютюнопушенето.
За съжаление едва ли има институции, които не са вътрешно прогнили. Които не обслужват политически интереси. Да споменавам ли Кокинов? Достоен градски прокурор ли е това? Не, престъпен! А, извинявам се, проверката на прокуратурата не откри белези на никакви престъпления, след като изслуша записа. Кокинов е само един от многото. Един, за когото знаем…
Доц. Таков, понеже Ви познавам, чел съм Ваши разработки, заслужено ще отбележа, че Вие сте гордост за ЮФ. Бъдете жив и здрав и се надявам да не напуснете България…
„Станахте съвсем нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир.“
Мисля, че това казва всичко и съм горд, че един от най-добрите преподаватели, които съм имал го казва…
И да го шлайфат и да не го шлайфат то си е ясно. Благодаря Ви за кристалният анализ дълбокоуважаеми г-н Таков. Сега Ви открих и ще продължавам да Ви чета редовно.
[...] Обикновено, като се говори много и неструктурирано, нещо се крие. Затова на шесторката неотносимите аргументи й трябват – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[1] [...]
Доцент Таков, великолепен текст. Както винаги и петнадесет години по-късно (последния път когато ви гледах и слушах с възхищение беше на лекция в СУ) блестящо, красиво, ако и да е за грозни моменти от живота ни.
Всички знаем, че нов бардак със стари курви не става. Дано скоро тази промяна, от която отчаяно се нуждаем да започне. Може би повече гласове като вашия са началото.
Поздрави от Белгия.
Стефания
Още един аргумент за непреодолимостта на последващата несъвместимост между поста шеф на ДАНС и дупетатството.
Чрез решението си КС на практика обезсмисля чл.68, ал.2 от Конституцията. Там е уредено единственото изключение, при което няма да има последваща несъвместимост – когато другарят депутат се превърне в министър, мястото му „се пази“ до деня, в който на някое китно кръстовище бъде открит по-годен индивид, та министърът вземе да се върне в Парламента („прекъсване на пълномощията“).
Ако това беше общият случай, нямаше да има нужда посочената алинея, а правилото щеше да важи за всички постове и постчета.
Макар в случая да не се намираме в гражданското право, където покриващото се съгласие на двете страни е светая светих и въпреки някои изисквания за встъпването в длъжност при служебните отношения, трябва в крайна сметка да сложим казуса на сърцето си и да преценим.
Да преценим с логиката на доброто и справедливото, житейското, човешкото. А на мен тая логика ми шепне, че не може на точно един човек да му се пазят места на 3-4 държавни службици, след като той открито е заявил други предпочитания и очевидно не върши нищо смислено.
Уважаеми доцент Таков,
Удоволствие е да се четат публикациите Ви. Яснота, прецизност, логика.
Така или иначе ясно е, че в случая с Пеевски несъвместимостта прекъсва с избора за председател на ДАНС, а фактическият състав на избора завършва с клетвата.
Следователно, какво е според Вас би било законосъобразното произнасяне на КС, съобразно с поставеното искане да се установи несъвместимост между статута на народен представител и заемана държавна служба- основателно, неоснователно или недопустимо?
Преподавали са ми както цитираната от Вас професорска шесторка, така и Вие. Заради юристи като Вас обаче все още мога без притеснение да казвам, че съм завършила Алма Матер. Благодаря!
Работата на Конституционния съд е и да „допълва “ Конституцията, когато няма изричен текст по даден казус. Създателите на Конституцията не са подозирали колко агенции ще се нароят в държавичката ни.Нямам нищо общо с правото, но очевидно е, че щом парламентът гласува специален закон и избра председателя на ДАНС, той заема пост /подобен/на министър. Така, че решението е правилно.
Съжалявам,нямам юридическо образование и не разбирам точните юридически термини,които използвате в така добре аргументираното ви обръщение.Но претендирам да имам морал,който шестимата представители на тази високоморална професия очевидно нямат.Не мога да разбера и още нещо-не ги ли е грижа за честното им име и достоен образ,какъвто такива представителни постове изискват.Колко сребърника са нужни за да заглушат вътрешния глас на справедливост,професионална отговорност и достойнство?Е,първо трябва да ги притежаваш тези качества,разбира се и се надявам заради тези,които са ги поставили там затова да са ги избрали.Или което е по-жалко,заради липсата им.Изключително съм горда от позицията,която такива достойни български мъже и представители на тази така чувствително-прецизна професия изказват и посочват гнилите круши ,които ни пробутва ‘ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА’. Много емоционално прочетох и изказванията на Вашите студенти и читатели,сред които за съжаление не съм била.Но такива като Вас-учители,духовници,будители и представители на всички уважавани и народоотговорни професии трябва в такива мрачни и болезнени времена да сте като фар на истината,болезнено чувствителни към лицемерието и лъжата и моралното развращаване на народа ни.Защото това,което не мога да простя на нашите управници и техните мекерета през последните години е,не толкова крадливостта и алчността им,ламтежа за постове и слава,а моралното развращаване на младите хора.Няма един техен представител,за когото да кажа,че е светъл пример за подражание или достоен българин,на когото портрета с уважение да сложим на стената за да повдига духа ни.Срам,срам за тях,и жалко,жалко за нас и децата ни.Още веднъж искам да благодаря за честната ви професионална критика и за достойната ви гражданска позиция.Защото много продажници и охлюви (извинявайте,мили животинки за примера)е виждала и дундуркала Майка България, много са я крали,оплювали и продавали,но техните имена седят в срамния списък на предателите и безродниците и ние нито ще ги забравим,нито ще им простим.С уважение. Една българка.
Няма ли как това решение (или по-скоро липсата на такова) да се отнесе към някоя по-висша инстанция?
За пръв път някой, да се изправи срещу „авторитетите“ във Юридическия факултет и в правната наука, влезли незнайно как в КС. Кога ли някой, ще се изправи и срещу „авторитетите“ във ВКС, над които също е само Господ и чиято основна мисия е, чрез словоблудство да отказват правосъдие. Знаете ли, че според тях, е допустимо да възникне съсобственост, с оглед отстраняване на неоснователно обогатяване?
Не съм юрист, но мога да мисля последователно и структурирано. Разсъжденията ми за случая напълно се покриват от това професионално мнение.
Правото в България отдавна е започнало да се отдалечава от морала и да се крие само в буквите, алинеите, точките и запетаите. Отдавна по един и същи казус се намират няколко различни решения. Отдавна здравият разум и най-краткият път до истината са престанали да бъдат мярката с която се мери. Затова се намират дори откровено противоречащи на закона решения на съда, които дори и толкова мотив нямат, колкото това решение на КС. Сякаш съдиите са загубили връзка с реалността в която живеем и попадат в измислената реалност на юридическия свят, където здравия разум не важи, а важи начина по който да се уязвят хората за сметка на институциите, монополите, силните на деня и т.т.
Думи нямам как тези шест същества имат очи да излизат пред хората. Явно наистина дотолкова си вярват или просто са намерили начин да напишат нещо, просто за да има писано и не им пука въобще. Ама и за какво да им пука я?! Те колят, те бесят. В тях ножа, в тях вилицата. Никой копче не може да им каже. Дори и да не бяха излязли с мотиви, пак никой нищо не може да направи. Имат си мандатче, джиткат си го и си им е кеф, и си им е през ония работи, че някой нещо ще си помисли или че истината била друга.
За подобни люде аз имам една дума – изверги!
Първо искам да посоча, че участието ми в настоящата дискусия не е нито опит да адвокатствам на Пеевски, нито опит да защитавам ,,професорската шесторка, , както е наречена от автора на тази т.нар. статия. Участието ми е мотивирано от погнусата към това писание, имащо претенцията да представлява позицията на информирана аудитория, каквато в едно цивилизовано общество се пада на университетското съсловие. Няма да се спирам върху професионалната биография на ,,логика Таков, като единствено ще се задоволя да отбележа, че менторският му тон или стремежа да третира логиката, като нежелана любовница или слугиня, на която й е отнето правото да говори и е прехвърлено на защитника на неправданите – Таков е отколешен стремеж на въпросния, като сериозните пропуски на ,,логика Таков“ отдавна са установени и известни на информираната аудиотория и могат да бъдат прочетени на страниците на неговите книги – пример страница 61 от неговия ,,фундаментален труд,, – Как се решава частноправен …“
Нека обаче спрем дотук и да се впуснем в съдържателно обсъждане на логическите аргументи, предложени ни от Таков:
,,Шесторката пуска още много мъгла и трици с пяна за разкош, като например разсъждава, че ако на депутат се вземе депутатството това би подменило волята на избирателите му,, ЗАЩОТО ,,забравяйки че такава подмяна на волята настъпва в множество уредени в закона случаи – когато депутатите станат министри, еврокомисари..“ Прозорливата и интелигентна аудитория още след прочитането на този цитат би изоставила ,,логическите аргументи и претенции на Таков като смехотворни и неоснователни, но тъй като ,очевидно , интелигентната аудитория в България е твърде малочислена цитираното по- горе се нуждае от обяснения. На първо място, едва ли има индивид , който да е с разсъдъка си и същевременно да твърди, че ако един депутат стане министър това би означавало, че волята на избирателите му се подменяла или дори да приемем обърканото твърдение на Таков за подмянана волята,т.е да приемем твъдението, че ако един депутат стане министър това означава ,,подмянана волята на тези които са го избрали“ то едва ли някой би се съгласил да приеме, че върху плоскостта на подмяна на волята“ би могъл и да се освобождава от ,,депутатство един
депутат“. Тук ,,логикът Таков, очевидно е търсил ,,аналогията“ съобразно собствените си възприятия или това, което той обозначава, като ,,логика. Или казно с прости думи, които Таков като цяло отбягва за да присвои или припише на своите твърдения добавена стойност: всеки които се съгласи с писанията на Таков означава да приеме, че ,,прекратяването на депутатството на един депутат,, било същото , като това ако този депутат беше станал миистър или еврокомисар, тъй като изначалното значение на думата или понятието ,,аналогия“ означава сходство. За Таков сходството е на лице и тогава, когато един депутат бива избран за минстър или еврокомисар и тогава, когато на него му се забранява да бъде депутат. Формалната логика и логическите закони могат да се ползват при установена хипотеза – при единство на време, място, действие и състояние и именно това му е отбегнало на преследвача на логика – Таков. При тази логическа колизия не ни остава нищо друго освен да се надяваме тези, които са допуснали Таков да се окачи с титулатурата ,,доцент,, да възприемат малко от неговата логика и с аргумент , че няма никакво значение дали той от доцент ще стане професор или безработен го лишат от правото да принадлежи към университетската общност.
В своето безумие Таков достига още по- далеч, като обвинява съдиите от КС в получаване на пари и корупция. Последното, от своя страна, окончателно демаскира Таков , като индивид под средното интелектуално ниво и го сродява с простака, който при всяко несъгласие с решение на законен съд или орган е готов да заяви, че лошите съдии са корумпирани и без юридически аргументи или основания поругае законния ред.
Както е известно от конституционната теория функцията на КС ( извън трите власти) е да бъде краен и независим арбитър на политическите страсти , пречка пред установяването на произвола. Когато този му статут е фактически суспендиран, когато гражданите на едно общество или държава не вярват и не виждат нито един справедлив съдник те се обръщат към небето и там търсят справедлив съдник на правото им да бъдат едновременно законодатели и изпълнители на закона.
„Като слънцето и въздуха …“ съвсем не е от Г. Димитров – а това, че не знаел как се цитира е най-малкият му грях. Кой предложи Пеевски? Предлагам на любопитните по-добре да открият, кой първи е казал за слънцето и въздуха.
Поздравления д-т ТАКОВ
част от великолепната шесторка са били и мои преподаватели в ЮФ на СУ, срамувам се заради тях.. Разбирам ги, не ги обвинявам, просто като Вас им казвам категорично да си идат, щом нямат смелостта да направят това което е ПРАВО.. Аз съм на 35 години, когато започвах работа в системата – това което те правят беше правило, модел. Да вземаш различните решения като юрист – бе ТАБУ, и поставяше под въпрос кариерата ти. Днес е различно – обществото, ние самите сме толкова ОМЕРЗЕНИ от този модел, искаме той да бъде РАЗРУШЕН. Хубавото на ситуацията е – че този казус помага на обществото, на народа, да види истинските лица на най-висшите български юристи, и и да СЕ ОТГРАНИЧИ не само от политиците, но и от висшата класа на съд.система. Да, народът ни се чувства все по-сам и изгубен, и за съжаление – само когато всички го разочароват достатъчно – той ще намери нужната мотивация – да измете и почисти държавата, в която живее.
Здравейте г-н Таков,
Нямам честта да Ви познавам, но не можах да сдържа клавишите за да изкажа подкрепата си. Радвам се за Вашите студенти – да се надяваме че след 2-3 години те да са 100% от Конституционния съд начело с Вас, а не след след някое друго десетилетие….Иначе ще бъде страшно.
Дерзайте!
Уважаеми доц. Таков,
“ На злото трябва да се опонира, защото в противен случай то се разраства“ тази сентенция съм я запомнил от Вас и сега я виждам в действително приложение!
Вие сте достоен българин и имате „чест“. [1]
Да живее свободна и демократична България.
[1] ЧЕСТ-Лично достойнство,съвкупност от достойни за похвала,уважение и гордост качества на личността.
Уважаеми колега Таков,
Една дума само: РЕСПЕКТ
Г-н Таков, за мен бе удоволствие!
Поздравления, господин Таков! Истинска дисекция на наглостта и безочието. Срамът си има име, крайно време е да назоваваме безсрамните с имената им!
Уважаеми г-н Таков,
Бих искал да Ви поздравя за текста и позицията, които изразявате. Не мога да не се радвам, когато виждам, че за един университетски преподавател право и справедливост придобиват съвсем конкретни измерения, които трябва да водят всеки юрист в работата му, Решението на КС спокойно може да бъде кръстено „целта оправдава средствата“, т.е. когато определен резулат трябва да бъде постигнат, правото ще бъде употребено като всеки друг инструмент, т.е. може може да се каже, че наистина няма невъзможни неща. Случилото е тежък и важен урок за тези, които сега стоят в аудитория 272 и очакват да научат нещо от тези преподаватели. Най-важните уроци отново се научават извън университета и за съжаление, този път университетски преподаватели дадоха урок как не трябва да постъпва постъпват конституционни съдии. никой не се е съмнявал, че те са поставени под натиск, но нима не са го знаели? неизбежно е всеки съд да преследва своя, така да се каже политика – policy, но тежко и горко на гражданите на държава, в която точно този съд се обръща срещу тях и се оказва толкова услужлив. Темида е сляпа и глуха или просто се преструва и то неумело. Точно поради тези причини, в състояние на обществена и медийна неадекватност, Вашата реакция е толкова на място и всъщност – толкова нормална. Поздравления.
г-н Таков, горд съм, че имах възможността да бъда Ваш студент. С хора като Вас, в тази държава все още тлее огънчето на надеждата, че не всичко е загубено. Колкото до т.н. „решение“ – подкрепям изцяло изложените аргументи и бих искал да помоля индивиди като “ Алекзандър“ (който дори няма смелостта и доблестта да си напише цялото име) и г-н Васил Петров – не се опитвайте да коментирате теми, които са доста над интелектуалните ви възможности. Мястото за коментарите ви е някой от сайтовте на „успелия“ 33-годишен пример за подражание, който е „успял“ но е забравил да декларира успеха си. Разделението в нашето общество на здраво мислещи хора и индивиди, които считат подобен вид „успех“ за пример за подражание е очевидно. Ето защо можете спокойно да посетите някой от сайтове като скандално, горещо и т.н. и да изливате невежеството си на воля там. Със същия успех/невежество бихте могли да критикувате теорията на относителността и теорията на дарвин.
БРАВО! Най- силният и великолепен отговор от юрист, който досега получи безпрецедентната гавра на КС по това дело! Все още има надежда за правото в България!!! И за бъдещите юристи, ваши студенти…
Васил Петров, Мария Танева, Алекзандър- имена на срама… Наистина е време вече да ги посочваме и заклеймяваме. А защо са нищожества- няма смисъл да коментирам- техните писания сами говорят…..
Те нямат срам, но е време да им кажем, че ние се срамуваме за тях, поне тогава няма да са токова горди и ще се скрият в тъмните си дупки-заедно с господарите им, за които са надали вой
Несъгласието с мен не е основание за нищожност:)
Относно съдържателната,но и нравствена стойностна материала няма какво да се добави-оценката на студенти на г-н Таков,хора ,подписали се гордо с двете си имена,е достатъчно показателно.Прави впечатление обаче мерзкото словоблудство на АЛЕКСАНДЪР-единственият във форума,който е на различно мнение.Е,той се подписва с малко име,вероятно е учил-недоучил форумен драскач с червен цвят.Питам се такива хора как се чувстват,как заспиват спокойно нощем,как целуват децата си-ако разбира се,господ в безкрайната си мъдрост и вяра в доброто,е направил грешката да ги дари с такива.
Уважаеми доц. Таков,
Нямам удоволствието да Ви познавам или да съм бил Ваш студент, но трябва да споделя, че съм наистина впечатлен. Поздравление за ясната мисъл и чудесен изказ. Независимо от титли и положение считам, че нищо не може да бъде просто дадено. Бидейки съдия и/или преподавател, бидейки „последна инстанция“ не дава на никой индивид правото да пренебрегва общоприети морални ценности или да се опитва да „подменя“ тяхното значение. Уважението трябва да се заслужава всеки ден с всяка постъпка. Становището трябва да убеждава. Аргументите следва да се възприемат от всички. Моралът – да е извън съмнение….
Уважаеми Конституционни съдии и Вие ли …..? Моля Ви не бъдете политици, а юристи. Моля Ви, нека водещи са справедливостта и морала, а не правното блато и статута на „последна инстанция“.
Колега Таков,
Поздравявам Ви. Това, което си мисля отдавна, Вие го казахте кратко, синтезирано, мъдро. Дано има кой да Ви чуе, особено от нашата гилдия- юристите. А дано, ама надали!!!!!
Гаси фенера, Диогене. Човекът е пред теб.
Поздравления Сър,
Направо ги посече със меча на истината!
Радвам се, че чрез този акт на саможертва възвърна част от заслуженото презрение на българските юристи, които така методично и неотклонно се стремим да затвърдим.
Бъди здрав и поздрав,
Минко
Поздравления Сър,
Направо ги посече с меча на истината!
Радвам се, че чрез този акт на саможертва възвърна част от доверието, към юристите в България.
Бъди здрав и поздрав,
Минко
[...] Протестна мрежа, протестът не предлага алтернатива?, успелият млад човек и да не пропусна – новият брой на в-к [...]
Благодаря, че сте го написали – професионално и разумно!! Това решение на КС ми създаде много „лепкаво“ усещане за нечистоплътност, за измама, за наглост и безочие на най-високо юридическо ниво … Но не можех да съм сигурна в преценката си, защото аз нищо не разбирам от право … обаче съм разумна и разбирам от логика (завършила съм Математически факултет на СУ) …
Със злополучното си решение КС сложи кръст на всякаква надежда у обикновения човек в България правото да е изкуството на доброто и справедливото и КС да е върховен пазител на тези основни ценности. То всъщност съдържа самата диагноза на българската юриспруденция – като еманация на „другите” цели, които преследва, на „другите” интереси, които задоволява. Затова становището на Кристиан Таков – един брилянтен юрист, е важно, особено за неюристите, защото затвърждава горчивото усещане у всички българи, дори у работещите за г-н Успелия, че нещо не е наред в мотивите, в съжденията на съдиите. Е, освен несправедливо, решението на КС не отговаря на буквата на върховния ни закон.
Бавно и полека такива произнасяния превърнаха правото в България в празно словоблудство, в средство за защита основно на престъпника, на корумпирания, на бай Ганьо, забогатял от дейности с държавно финансиране, от сделки с държавни и общински имоти, но почти гол и бос по документи.
Дааа, в България правото все още е изкуство за доброто и справедливото. Така то все още се преподава в Университета и се практикува в България! Е, както разбрахме по подписите под злополучното решение – не от всички! Но с тази статия донякъде се реабилитират упражняващите юридическа професия в България. И е добре те да не се страхуват да застанат с името си зад него!
Цвета Попова – юрист.
Статията е прекрасна, спор няма. Доц. д-р Кристиян Таков е един от малкото преподаватели в ЮФ на СУ, заради които си заслужаваше да се посветя на правнта наука.
Благодаря, за което!!!
Относно коментарът на „Алекзандър“: Господине, във Вашата глава цари пълен хаос! Дълбоко се съмнявам, че дори Вие разбирате това, което се опитвате да кажете.
Но инак, дерзайте! Може нещо смислено да се получи в крайна сметка
Благодаря Ви, доцент Таков! Връщате вярата на много хора в морала на част от българските юристи. За съжаление по върховете на Темида живуркат и изпълняват ДеСарските и БСПарски заповеди едни отдавна загубили не само морала си,не само достойнството си, но дори и елементарната си почтеност хора.
УВАЖАЕМИ ДОЦЕНТ ТАКОВ,
За пореден път доказахте какво означава да си юрист и затвътрдихте впечатленията ни, създадени като Ваши студенти.
Благодаря Ви за всичко, което сте направили и правите. Гласът на истината се чува рядко, а примерите за подражание липсват. Във Ваше лице откриваме истината и примера.
С уважение,
Владислав Статев
Доста емоционална и „простонародноезична“ статия – което принципно не е минус – хубаво е аргументите да са остри и видими. (Малко в повече ми идват обаче проявите на неуважение към съда, изхождащи от съдии.)
По същество не съм съгласен. Възхищавам се от автора. Но си мисля, че като резултат решението на КС е правилно. Безспорно е, че несъвместимост е възникнала. Тя обаче е била отстранена. Съдът е длъжен да взема предвид фактите, настъпили след началото на производството.
Тъй като първоначалният ураджийско-заклаймителски период след решението на КС мина и вече излязоха първите коментари от съдии от КС, мисля, че е време за първи истински юридически спор.
В този ред на мисли би било полезно авторът /доц. Таков, демек/ да поясни каква е неговата позиция, и конкретно, дали поддържа мнението на проф. Цанкова /отречето от останалите 11 конст. съдии/, че няма несъвместимост, защото има автоматично прекратяване на депутатския мандат при Пеевски. Или поддържа мнението на 5-орката около Ненков и Пунев, че има несъвместимостта и 5 мин. да е придължила, е основание за прекратяване на мандата.
Съдия Петров, нали се сещате, че по същността си дали ще подкрепи авторът (доц. Таков) – мнението на проф. Цанкова, което е продиктувано от практиката на КС (справка по години в сайта на КС), за да каже, че защото е положена клетва е встъпено в длъжност и следователно не е депутат или ще защити тезата за несъвместимост е като да се питате дали сделката е нищожна поради противоречие със закона или поради липса на форма (да бе, вярно ще кажете има значение нали ЗЗД ги е степенувал, нали може да говорим за конверсия, да бе то на теория и за много неща можем да си „лафим“), но в крайна сметка резултата е един и същ – по нищожна нЕма да стане. Сиреч по български с турцизми – йок, не става, не лови дикиш. Ако сме се напнали да защитаваме мнението на професорските светила, айде да си го кажем, там юридическите аргументи куцат, obiter dictum някои професорски светила са професори с есе по философия, но това само obiter dictum. А за 5-те минути – извинете Вие за 5 минути правите ли 3 срещи и 1 интервю като „шеф“? А да и да не забравя доколкото Пеевски се е заклел, подписал е клетвен лист и не са налице основанията на чл. 27 и чл. 31 ЗЗД (по арг. чл. 44 с.з.) струва ми се безпредметно да се обсъжда, какво става. Тъй като ще обвините тука цивилистите, доколкото трудовото право има специфики, можете да се обърнете към почитаемата Цв. Попова (написала коментар по-горе), да Ви каже има ли такава дъска като оттегляне на оставка (за подпис няма да говоря..). За подобен лаф студент в ЮФ на СУ отива и то с голямо основание да си изяснява трудовото право до към септември месец – и то с пълно основание!
Доц. Таков е един от най-завладяващите ретори на нашето време. Някога, едва девет годишна, слушах негова лекция в Монтана и на онзи момент бях абсолютно убедена, че ще се занимавам с право – дотолкова ме плени! Сега, години по-късно, с горчив опит от живота в България, с постоянно неудовлетворение от липсата на изконен морал и справедливост, съм твърде щастлива да видя, че словото му не е загубило силата си, а истината не е помрачена от никакви условности.
Знам, че и в нашия ЦИЕК част от хората напълно споделят изказаното мнение. Гордея се с теб, благодаря ти за смелостта и се надявам най-после да се роди центробежна сила, която да помете целия боклук от всевъзможния политически спектър!
Успех и само напред!
Тъмната страна /на силата, или на силните на деня/ винаги ще присъства, но борбата с нея е част от живота на свестните хора. Отделно от това, съществува вопиюща нужда от появата на рицари Джедай.
Горното не е „интересно“ послание, а първото нещо което ми хрумна след като прочетох лекцията от 24.10.2013 г.
Сърдечни поздрави,
Евгени
[...] Кристиан Таков е преподавател, доцент и доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Препубликуваме текста от блога му. [...]
Професор Александър Ничев казва, четейки Аристотел, че не лирическите герои преживяват катарзис, а хорът и зрителите, които преодоляват погрешното си убеждение за тях. В резултат на перипетиите, последните спират да оневиняват и оправдават първите. В същност лирическите герои страдат не заради съдбата си, а заради собствената си порочност, т. е. те вече не могат да преживеят катарзис. Причината за тяхното страдание е в тяхно ирационално действие, противоречащото на обществено полезното, то следва, в крайна сметка, от собствената им алчност.
Основният въпрос, който стои днес е не дали „успелият“ герой на решението (и лиричен герой на действието, било то комедия или трагедия) ще продължи да „страда“ като преминава в различните си проявления, той очевидно вече е загубил симпатията на публиката и ще трябва да посрещне съдбата си.
За нас остава да се запитаме кое е действието на сегашната пиеса в гражданското позорище.
Както вече се каза публично катарзисът беше изживян, коментарите към пиесата бяха написани; който можа да ги види, ги видя, който можа да ги разбере ги разбра; остава да видим и финала на действието. Както казва Аристотел и трагедията, и комедията като думи означават действие. Разликата зависи от гледната ни точка.
Поздрави,
Не само пишеш, но и те четат, което си е вече успех!
На въпросите на съдия Васил Петров (който има достойнството да застане с името си и да рискува несъгласието на мнозина):
Мнението на проф. Цанкова би било приемливо, ако питаха, дали Гълъбин Боевски, Васил Петров, кентавърът Хирон, аз или Владимир Путин сме в несъвместимост с българско депутатство. Иначе казано, ако питаха за несъвместимостта на човек, който никога не е бил депутат.
Когато обаче питат за депутат, встъпил във функцията си и за когото е спорно, дали поради несъвместимост не следва да престане да я изпълнява, нещата са доста по-различни. В този последен случай виждането на проф. Цанкова може да доведе до отказ от правосъдие.
Ако предявя иск срещу Шрек, кравата Милка и Свежанка като солидарни длъжници за предаване на Златната ябълка, е ясно, че процес не следва да започва.
Ако обаче предявя иск срещу Вас за стария Трабант, който сте наследили от баба си, но аз твърдя, да е мой, нещата няма да са толкова ясни. И ще трябва да има процес.
Недопустимостта е много опасно оръжие в ръцете на съда и трябва да боравим внимателно с него.
А що се отнася до продължилата „5 минути“ несъвместимост на г-н Пеевски (в които той успя и да се закълне като шеф на ДАНС, и да отскочи до Главния прокурор на Републиката, където бе явно очакван и радушно приет), отговарям Ви следното. Повечето неправомерни действия се извършват бързо. За много от престъпленията са достатъчни и секунди. Това, че една изневяра е станала „на крак“, не отменя значението й.
И все в тая връзка и по повод причините, шефството на г-н Пеевски над ДАНС да продължи само „5 минути“ – вероятно знаете разликата между доброволен отказ от престъпление и осуетено престъпление. Sapienti sat.
Със здраве,
Кр. Таков