За Радан

06.08.2014

Радан ми е симпатичен.
Защото не се побоя, да назове истинските имена на нещата.
Защото заяви, че принципите трябва да определят договорките, а не договорките да обезсмислят принципите.
Защото предпочита стегнатото пред насипното състояние на РБ.

Аз бих говорил и в по-прав текст от него. Но аз не съм политик и не съм на неговото дередже. Затова не смея дя съдя.
Аз бих късал пъпни и други върви с още по-наточено острие. Но не съм на неговото място. Затова не мрънкам, че той не го прави.
Аз бих заявил предварителни коалиционни рамки с ГЕРБ, вместо да отричам възможността за коалиция с тях. Но не съм в обувките на Радан. Затова не изригвам възмущение всеки път, когато нещо не ми пасне напълно.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък.

И ми писна от интелектуалстващи десни избиратели, на които бахарът им е в повече, сминдухът им е малко и все им е на езика „ама мама как го правеше“. Мама я няма. Алтернативата е измършавяване. Не отслабване.

А за аргумента „не му е сега времето“ – преди да сме тръгнали на сватба (избори), може би е добре да привършим домашния скандал. Колкото и да не му е времето. И колкото и отдавна да му е било. Щото иначе ще го продължим по време на венчавката.

И да спрем да търсим идеални хора. Както се казва – и аз, дето съм аз, и аз не съм идеален.

„Толерантен съм си, ма не мога да ги харесвам“

03.08.2014

Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило.
De te fabula narratur.

Сурат-тефтер (Facebook) февруари – юли 2014

24.07.2014

Радостта ми от оставката е като на 83-годишен, на когото ученическата любов най-сетне е решила да пусне. А той междувременно е с катетър.

(По повод оставката на правителството Орешарски)

24 юли 2014

Скъпи приятели,

Напоследък имам между 47 и 63 обаждания, смс-и, известия във FB и други видове общения (без да броя мейлите).

Всеки ден.

Трябва да избера между себе си и вас.

Избирам себе си.

Затова:

- Няма да „връщам“ обаждания;

- Няма да вдигам винаги;

- Ако забавя отговор на известие или мейл, това значи, че може би няма да отговоря изобщо.

Не се сърдете. А ако се сърдите, това няма да промени нищо.

С много обич, в това число и към себе си,

Ваш

Кристиан

08 юли 2014

Nomina odiosa sunt. Имената са омразни. Омразни за тези, които биват споменавани.

Но трябва да се знае. И да се помни. Дълго.

И най-вече – поименно. Иначе злото освен вечно и повсеместно става неуловимо. Ежедневно. Банално. И накрая – приемливо.

И ражда позицията „Всичките са маскари“.

Не са всичките.

Помнете. И бдете.

(По повод статия на Р. Босев във в. „Капитал“ – „Поименно: Кой създаде Пеевски“)

19 юни 2014

Синодът първо да си види вътрешните безобразия, да си оправи публичния позор с Троянския манастир, да си пита Първосвещеника, що ще в Руско посолство и в руски самолети по неуместно време. И после да ми дава акъл, с кого да спя.

Да пробва с добри примери, вместо със смешни забрани – за да привлича наместо да отблъсква – не смея да съветвам. Защото за това се иска непосилен за повечето от старците начин на мислене.

(По повод статия във в. „Дневник“ – „Св. Синод настоя за забрана на гей парада“)

17 юни 2014

Трогателно и жертвоготовно е, да се работи за лявото от Париж или от Ню Йорк.

Тъй като е мъка да си далеч от идеала си, а аз не съм звяр, само подхвърлям идея за Москва, Екатеринбург, Донецк, Колима, Бобов дол, Своге и Владо Тричков.

Може и от Лом.

(По повод статия във в. „Дневник“ – „Достена Лаверн: Мога да работя за лявата идея в Париж или Ню Йорк“)

30 май 2014

Срам ме е:

- че ми е колега;

- че преподава в същия факултет, в който и аз;

- че е Председател на Народното събрание на моята държава;

- че правото чрез свой представител може да падне толкова ниско;

- че право в България се преподава по начин, който допуска дори и мисъл за подобна „аргументация“;

- че демокрацията ни след 25 години живот е толкова слаба, че търпи такова явление;

- че един може да се подиграва на стотици хиляди по тия земи и по това време.

Жалко, Мишо. Много жалко. А че не ти пука, е най-жалко.

Кристиан

(По повод отказа на Председателя на Народното събрание Михаил Миков да даде срок за отстраняване недостатъците на подписката за референдум)
24 май 2014

Божествено е, да можеш да си сам и величествено е, да успееш да бъдеш.

17 май 2014


При и по повод изборните листи за Европарламента

Без да се меся във вътрешни работи на образуванието ДПС,

Настоятелно моля неколцината мои добри познати, които членуват във въпросното образувание, да не се опитват да ми подават ръка, докато не прекратят членството си в образуванието.

В частност и конкретно Н. Фети, М. Карадайъ, Е. Чаушев.

Екскулпиране на Д. Пеевски и на ръководни кадри на образуванието по посочения способ засега не се предвижда.

09 април 2014

Правото да се говори на майчин език е безсъмнено.

Искането на ДПС, предизборна агитация да се води на майчин език, е злоупотреба с това право.

Злоупотребата с права е недопустима.

Ако някой пита, защо това е злоупотреба, обезсмисля по-нататъшния разговор.

18 февруари 2014

Вчерашен разговор с приятелка:

Аз: В тоя преход направихме всички възможни грешки.

Тя: Не е вярно. Повече направихме.

16 февруари 2014

Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги.

06 февруари 2014

Les misérables

24.07.2014

Хроника

Декември 2013 г. Тео умира, докато изнася лекция пред студентите си във Велико Търново.

Декември 2013 г. На опелото на Тео се събират над 1200 души.

Декември 2013 г. Ранобудните студенти въпреки отказано разрешение спускат черното знаме на сградата на Ректората. Актът е безпрецедентен за преподавател, който няма професорско звание.

Януари – февруари 2014 г. Над 500 студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ се включват в подписка с искане, една от аудиториите на Юридическия факултет да носи името на Тео.

Януари-февруари 2014 г. Над 600 студенти от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ се присъединяват към подобна подписка с идентично искане за аудитория във ВТУ.

Април 2014 г. Тридесет и шестима от общо стоте преподаватели в ЮФ на СУ се включват в петиция, която подкрепя исканията на 500-те студенти от СУ.

Април 2014 г. Факултетният съвет на ЮФ на СУ с 5 „за“ и около 20 „против“ и „въздържал се“ отхвърля искането на 500-те студенти и 36-мата преподаватели.

Април 2014 г. Подписката във ВТУ е потънала в мълчанието на ръководството му.

Допълнение

Юни 2014 г. Факултетният съвет на ЮФ на ВТУ взема решение, портрет на Тео Пиперков да се окачи в 700 аудитория на V. Корпус на ВТУ.

05 юли 2014 г. Портретът е окачен

Към абсолвентите от Велико Търново

10.07.2014

Скъпи колеги,

През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално.

Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период.

Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България.

  • Прокуратурата ни в течение на седем години – до към 2005, ако не ме лъже паметта – беше заложник на характеропатиите на Никола Филчев. При сегашния Главен прокурор Цацаров прокуратурата е дотолкова грубо употребена за лични стремления и приятелски услуги, та никой вече не я приема на сериозно и не се бои от нея. Аз поне – не.
  • Съдът ни започва да се характеризира с одиозни имена – Ченалова, Урумов, Светлин Михайлов, Пенгезов. Едната извършва регистърни услуги всякакви; другият има социално слаба дъщеря, която получава оземляване с имот тъкмо до морския бряг, третият върлуваше дълго като екзекутор на няколцина клиенти из СГС, последният илюстрира, че в съдебните екшъни няма „good guys“. Проблемът не е дори толкова в такива съдии – нищо, че списъкът с имената им може да бъде плащешо дълго продължаван – а по-скоро във Висшия съдебен съвет, който не вижда проблем в описаното.
  • Това Народно събрание като небивало безличие, слабост, безпринципност и опазеност с метални заграждения ще остане в историята още и с председателя си Михаил Миков с незабравимата му реплика „Не ми пука“. И с провеждането й на дело, когато показа, че не му пука не само от неколцина възмутени студенти, но и от волята на 470 000 български граждани.
  • Този Министерски съвет достигна чрез мнозина свои министри до нравствени измерения без аналог в историята на България.
  • За Конституционния съд няма да говоря, защото вече написах.
  • Банковата ни система – едно от малкото ако не свестни, то поне стабилни неща – се заклати от странна компания, обединена от незнаен общ интерес. In order of appearance – 1) успелият млад Делян Пеевски; 2) догонващият го в много отношения Сотир Цацаров; 3) Иван Искров, който излезе да успокоява вложителите с вид на седмокласник, хванат да пуши марихуана; 4) Бойко Борисов, прокобил катастрофална криза и посочил невъзможни пътища за изход от нея*.
  • Медиите в България дотолкова са злоупотребили със себе си, че са загубили влиянието си – което макар и малка и тъжна, е все някаква утеха.
  • Университетите у нас произвеждат дипломи на килограм, някои ги продават вече може би и дистанционно – но това дали има значение, след като се оказа, че за да се успее на 33 години, дипломата не е най-важното нещо.

Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Sapienti sat.

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

  • 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
  • 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -

  • 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
  • 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

  • 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
  • 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търново, 5 юли 2014

* Първоначално абзацът завършваше с думите „и 5) Иво Прокопиев, включил се в нестройния хор с крайна неуместност„.
Да го включа в изброената странна компания ме накара негов постинг във Facebook.
След разговор с него установих, че този постинг, дал ми повод да мисля, че той се присъединява към тези, засилващи банковата паника, е отправен само до тесен кръг негови Facebook-friends, не е публичен и поради това не е от естество да клати стабилността на банковата система.
Съжалявам за недоглеждането от моя страна.

Импотентни мижитурки с малки провислячета

21.03.2014

Европейският съюз няма да наложи икономически санкции на Русия. Предлагам на ЕС, да изрази дълбока загриженост от решението си, да се разграничи от себе си и твърдо да заяви неотклонна привързаност към ценности. Иначе решението няма да е вътрешно кохерентно.
А, и да продължи внимателното наблюдение на ситуацията. Иначе няма да демонстрира решимостта си да … такова, де.
И да разшири списъка на ония, лошите, с още двама. Иначе няма гаранция за върховенството на закона. Но не с Путин. И не с Лавров. Те е добре да се предложат за Нобелова награда. За литература или за мир.

Triumphus stultitiae

21.03.2014

Много симптоматично е, как в „политическото говорене“ по повод казуса с назначенията в ЦИК от президента спорът е принизен до „Така е!“ – „Не е така!“.
„Аргументацията“ на страните е на равнище начални училищни отделения.
Причината не е само във вродената у повечето ни ръководни политици глуповатост и непроменена малограмотност. Причината е и в публиката, годна да поема аргументи до предлаганото равнище и после да иде да гласува съобразно това, което е успяла да разбере. Причина има най-сетне и в ирелевантността на всяка аргументация.
Тук явно е важно, кой има властта, а не как я упражнява.
Тука е така.

Тео Пиперков. Три месеца, откак пътуваш из любимите си морета. Sit tibi iter levis!

19.03.2014

(снимката е от Любен Пиперков)

Три месеца, откак все ти досаждам с мисли за тебе.

Но към мен си бил винаги особено търпелив. И все ще си.

Лек и вълнуващ път в любимите ти морета.

Твой,

Кристиан

Оптимистично примирение

18.02.2014

Плановете ни не трябва да зависят от съдбата.
Само реализацията им.

Сбъркани мисли

12.02.2014

Идеите често ни идват в тоалетната. Ако забравим, да пуснем водата след тях, има опасност да станем философи.

Хората вземат решенията си спонтанно. Ако са достатъчно властни, да ги прокарат, ги наричат могъщи. Ако са достатъчно сръчни, да ги обосноват, ги наричат интелигентни. Тези, които не са нито едното, нито другото, се възхищават на някого от първите две групи. И го следват.