Светлата страна е трудна, самотна и несправедлива, между другото е и бедна. Но е светла, това е най-голямото й предимство. То не е никак малко.

Като че ли, мимоходом споменатата тук бедност е тази , която хваща вниманието и въпреки, че не изглежда да е тема на коментара, общото впечатление се върти все около нея. Защото в това объркано време да си и беден е смущаващо. По-лесно, честно казано , бихме преживяли самотата и несгодите, пък и несправедловостта… Само да не е бедност ! Нали всички сме се събрали големи юристи да ставаме . Едва ли е за чест и слава!

Това е нещо, за което не говорим в университета . Разбираемо – не е академично, а и е твърде злободневно. Ние, както се разбрахме, големи хора ще ставаме – учени хора. Не е ли обаче именно тук големият проблем ? Хората са принудени да избират да бъдат честни или богати. Или – или ? И двете не може ! Ако трябва да се зададе съвсем правилно въпроса – Или честен, самотен и онеправдан, или богат, тръгнал по лошия път? Морална дилема! Ясно е кое ще изберат. Но те щяха да изберат същото и ако им се предложеше богат в комбинация с всички останали нещастния срещу честността.

О, времена! О, нрави! Вие винаги сте по своему мътни.

Дали ще е неблагоразумно да вярваме, че нещо, повтаряло се хиляди години досега, може да се промени ? Да си спомним какво се случва с младия момък в „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“. Това е, което виждаме, обръщайки се назад. Вероято същото стои и напред.

И накрая … Да се вярва в Доброто и в Човека е доказано неефективно. Да се разчита, че човекът ще се посвети на справедливостта, защото изведнъж ще я обикне е нереално. Обществото ни страда от много болести, казват някои. И иска лек срещу всяка. Нашите „болести“ са всъщност симптоми на една единствена. Ако искаме да се отървем от нея, трябва да лекуваме причината, не следствията.