<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"><channel>
<title>..:: Christian Takoff ::..</title>
<link>/blog/</link>
<description>Архив на публикациите</description>
<language>bg</language>
<item>
<title>Пътят към свободата</title>
<link>/blog/403/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-403</guid>
<pubDate>Sat, 15 Oct 2016 11:47:00 -0000</pubDate>
<description>Пътят към свободата минава през трупове на пазени тайни.</description>
</item>
<item>
<title>Кафене в Будва</title>
<link>/blog/397/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-397</guid>
<pubDate>Sat, 15 Oct 2016 11:45:00 -0000</pubDate>
<description>Прекрасно кафене в Будва, Черна гора. Топъл чай, студена вода. Kindle. Щастие. Или по-точно, почти. Зад гърба ми рускиня на безнадеждно средна възраст облъчва с езотерика друга рускиня на напразно млада възраст. Проклинам познанията си по руски език, които не ми позволяват да се изолирам. Премествам се в съседно кафене. Срещу нови 5 евро &amp;#8211; пак топъл чай, пак студена вода. Пак Kindle. Пак щастие. Колко близо е всякога до нас.</description>
</item>
<item>
<title>Обобщаващо по злободневни въпроси</title>
<link>/blog/391/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-391</guid>
<pubDate>Sat, 09 Jul 2016 05:45:00 -0000</pubDate>
<description>Интервю с Ивет Добромирова в &amp;#8222;Тарминал-3&amp;#8243; Акцентите от седмицата според редакцията на Терминал 3 са започналата забавена мисия на 4-ма европейски прокурори, които ще изготвят доклад за работата и проблемите в българската прокуратура, избора на председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията и забавения избор на нов председател на Комисията за финансов надзор, въпреки изтичането на мандата на Стоян Мавродиев. Едва ли има по-подходящ коментатор по тези теми от доц. д-р Кристиан Таков, който, стана ясно е бил интервюиран от четиримата прокурори. Какво им е казал, ще разб</description>
</item>
<item>
<title>По повод Манифеста за Републиката</title>
<link>/blog/380/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-380</guid>
<pubDate>Fri, 04 Mar 2016 07:52:00 -0000</pubDate>
<description>Тъжно прав се оказвам в предвижданията си. Вече се изля в словесна форма очакваното: &amp;#8222;Бих подкрепил, ако 1) бяхте напсували съседа, дето ми спира на моето си паркомясто; 2) бяхте споделили мнението ми за гей-браковете; 3) бяхте дошли на хепънинга за защита на белогъзата сладкопойка в с. Бутниколец; 4) подкрепяхте мнението ми по спора filioque в светлината на тълкуването на св. Августин от Зигмунд Биркенщайн-Хробок и 5) барем бяхте от ЦСКА.&amp;#8220; Затова няма Република и затова малцина сме За Нея. Затова по тия земи има даже не градове, не дори и села, не най-после и махали. Има колиби. С</description>
</item>
<item>
<title>Сърцата на другите</title>
<link>/blog/374/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-374</guid>
<pubDate>Mon, 08 Feb 2016 05:37:00 -0000</pubDate>
<description>Който се захване да оправя световното зло, често забравя за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, защото погледът му е впит някъде &amp;#8222;нагоре&amp;#8220;. А много тежък е грехът към сърцето на ближния. Как обаче да не нараниш, ако не можеш да отвърнеш? Гледал съм да не наранявам. Мен са ме наранявали често. Коренът, като расте и си проправя път, наранява ли майката Земя? Това по повод думи на Н. Казандзакис от &amp;#8222;Алексик Зорбас&amp;#8220;: &amp;#8222;Алексис &amp;#8211; рече ми той,- ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Госпо</description>
</item>
<item>
<title>1 февруари. Ден на памет за жертвите на комунизма. Асоциативни мисли</title>
<link>/blog/372/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-372</guid>
<pubDate>Mon, 08 Feb 2016 05:23:00 -0000</pubDate>
<description>Когато прекланяме глава пред жертвите в безсилно презрение към убийците им, да не забравяме, че: 1) палачите са родени и формирани преди комунизма; 2) има отвратителни режими, позволяващи на най-злото да се прояви; 3) въпросното зло не е мъртво; 4) то дреме у всекиго от нас; 5) цивилизационната ни черупка е много крехка и може да се пропука на най-нечакано място. Прочее, да бдим. Първо върху себе си</description>
</item>
<item>
<title>Перо го не хваща*</title>
<link>/blog/369/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-369</guid>
<pubDate>Fri, 15 Jan 2016 06:51:00 -0000</pubDate>
<description>Министър-председателят на България предлага на Председателя на ВКС &amp;#8222;да мине на негова територия&amp;#8220; и да го бие на избори. Очаква се предложение и за по една канадска. Междувременно репортерки могат да пипнат министър-председателя по мускула. Докато не са ги изпреварили три папи, дето са го галИли по главата. Ехидството настрана. Г-н Борисов доказва не само липса на ценности. Той демонстрира пълно незнание, как функционира разделението на властите. Не злонамереност. Незнание. Г-н Борисов шикалкави в обясненията си. Като го хванат в крачка, става агресивен. Белким мине, санким друг път</description>
</item>
<item>
<title>Врачански понички, неизбежна отбрана и Рудолф фон Йеринг</title>
<link>/blog/365/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-365</guid>
<pubDate>Wed, 13 Jan 2016 08:49:00 -0000</pubDate>
<description>Когато се възмущаваме, отвращаваме и вбесяваме от станалото гнусно убийство във Враца, нека не забравяме, че от ранния социализъм та и досега: - неизбежната отбрана на практика не се признава от съдилищата; - прокуратурата често преследва този, който действа при неизбежна отбрана, а нападателят (престъпникът, демек) ни се представя като жертва на престъпление. Нека си спомним, че през 1997 г. Народното събрание се опита да преодолее това упорство на съд и прокуратура, като допълни чл. 12 от Наказателния кодекс с една нова трета алинея. Новият текст разширяваше значително обсега, в който неизбе</description>
</item>
<item>
<title>Не си ти, когато си прост. Или още за Доган-Местан и Анкара-Москва</title>
<link>/blog/361/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-361</guid>
<pubDate>Tue, 29 Dec 2015 06:03:00 -0000</pubDate>
<description>Първо и накъсо изводът. Нито Доган. Нито Местан. И нито Анкара, нито Москва. Обяснението: При конфликта Доган-Местан няма добър и лош . И двамата са отвратителни. Всеки от двамата е чужд агент и шпионин. Разликата е само в господаря, на когото служат. Доста мислещи се за разумни българи обаче се прехласнаха по речта на Доган. Защо? Въпросната реч всъщност е доста слабовата композиция от три компонента: 1) половинчато верни и извадени от контекст констатации за европейски недъзи, от които никак не следват по необходимост изводите, към които доста пооглупелият, повярвал си и окъпан в малоумно въ</description>
</item>
<item>
<title>А сега какво? И накъде? (след поредното неслучване на съдебната реформа)</title>
<link>/blog/357/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-357</guid>
<pubDate>Sun, 27 Dec 2015 12:32:00 -0000</pubDate>
<description>Ежедневните протести оттук насетне са безсмислени. Защото след първото претръпване сегашните властници ще развият синдрома &amp;#8222;Орешарски&amp;#8220; &amp;#8211; настъпване на доживотно безсрамие. Тъй като обаче изборите няма да са утре, не можем да губим време в жалби, клетви и резигнация. Съдебната реформа нито е умряла, нито следва да се смята за отложена за след нови избори. Затова смятам, че трябва да се работи за следното (списъкът е отворен): 1) Настояване за нестаналите конституционни промени са безпредметни &amp;#8211; този парламент е негоден за тях. Те могат само да се припомнят редовно, за да</description>
</item>
<item>
<title>По повод несъстояването на съдебната реформа и плаващото непотъване на ГЕРБ</title>
<link>/blog/354/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-354</guid>
<pubDate>Sun, 27 Dec 2015 12:29:00 -0000</pubDate>
<description>Не зная, дали ще има предсрочни избори. Знам обаче друго. Властващата клика изорава все по-непреодолима бразда между себе си и кадърните, интелигентните и свестните хора в държавата. Скоро няма да има, кого да покажат за лице и ще останат само по задни части. Това състояние може да продължи много време и да обезкърви обществото. Състоянието прилича на охлокрация (власт на тълпата). Класическата охлокрация по дефиниция е краткотрайна. У нас тя обаче е &amp;#8222;стабилна&amp;#8220;, защото се е изляла в институционална форма. 18 декември 2015 Конфликтът не е между политически тези. Не е между принципи.</description>
</item>
<item>
<title>Съд. Разум. Държавност (по повод 135 години Върховен касационен съд)</title>
<link>/blog/351/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-351</guid>
<pubDate>Fri, 11 Dec 2015 08:39:00 -0000</pubDate>
<description>Уважаеми г-н Президент, Почитаеми и достойни Председателю на Върховния касационен съд, Скъпи колеги и приятели съдии, Приветствам и малцината присъстващи тук български властниц. Специално поздравявам обаче г-н Христо Иванов, Министър на правосъдието в оставка – оставка, която онзи ден тури непостижими нравствени жалони за огромна част от българската политическа класа. Непостижими, защото непонятни Ваши Превъзходителства,които гледате, какво става в България, и съм сигурен, че голямата част от Вас не само го гледат, а го и виждат Преди всичко, да поясня заглавието на това, за което ще говоря: с</description>
</item>
<item>
<title>За политичетата</title>
<link>/blog/349/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-349</guid>
<pubDate>Wed, 09 Dec 2015 16:55:00 -0000</pubDate>
<description>Не ме питайте, - коя процедура са нарушили; - кое правило са погазили; - коя норма са изтълкували превратно; - каква точно логическа грешка са сторили; - какви хватки са приложили; - колко са се забавили. Важното е, че не са направили, каквото е трябвало. Дори не ми е интересно и защо. (По повод провала на конституционната част от правосъдната реформа на 09-12-2015)</description>
</item>
<item>
<title>За съдия Румен Янков. Пак след пет години. И винаги</title>
<link>/blog/341/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-341</guid>
<pubDate>Tue, 17 Nov 2015 05:24:00 -0000</pubDate>
<description>De mortuis aut bene, aut nihil. При съдия Румен Янков предупреждението е излишно. Обичалите го не се нуждаят от такова предупреждение. Мразилите го не смеят да престъпят запретата му. Едните са водени от пиетет, другите – от това, което те всякога са имали, а той – не: страха. Спомените ми от него не са интензивни, защото са от сравнително къс период от време. Имах щастието, да се подоближа и дори – докосна до Румен Янков едва в последните години на живота му. Да се преодолее разстоянието до такива личности е винаги трудно. Неговата непосредственост и неголемеене само допълнително затрудняваха</description>
</item>
<item>
<title>Борбата за право</title>
<link>/blog/333/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-333</guid>
<pubDate>Thu, 22 Oct 2015 15:04:00 -0000</pubDate>
<description>Рудолф фон Йеринг Борбата за право Подбор на откъсите, заглавия и превод Кристиан Таков За справедливостта и силата . За постоянното напрежение [1] Das Ziel des Rechts ist der Friede, das Mittel dazu der Kampf. Целта на правото е мирът, а средството за това – борбата. Darum führt die Gerechtigkeit, die in der einen Hand die Wagschale hält, mit der sie das Recht abwägt, in der andern das Schwert, mit dem sie es behauptet. Das Schwert ohne die Wage ist die nackte Gewalt, die Wage ohne das Schwert die Ohnmacht des Rechts. Затуй справедливостта, която в едната си ръка държи везната, с която отмерв</description>
</item>
<item>
<title>13-те опорни точки срещу съдебната реформа</title>
<link>/blog/329/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-329</guid>
<pubDate>Thu, 28 May 2015 18:25:00 -0000</pubDate>
<description>Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са „против“ открито. И ги е страх. Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми. И родиха. Да видим, какво. Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи. Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми Езикови проявления: &amp;#8222; реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закон</description>
</item>
<item>
<title>Към участниците в Националното състезание по решаване на казуси 2015 г.</title>
<link>/blog/327/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-327</guid>
<pubDate>Tue, 28 Apr 2015 04:46:00 -0000</pubDate>
<description>Напоследък си мисля за някои съотношения. За съотношението между знания, умение за аргументация и добро и справедливо. Най-ниската степен &amp;#8211; знанията на чужди мнения, на закон, на факти &amp;#8211; могат често да надделеят над добрата аргументация. А сръчната аргументация може да задуши доброто и праведливото. Затова не бива да подценяваме нито едно от трите, да владеем всички тях, за да можем да направим свободен избор на bonum et aequum и да не позволим, то да се удави в хаоса от поназнайвано и злоупотребително аргументирано. Мисля си и за съотношението между истината и аргументацията. Исти</description>
</item>
<item>
<title>Институционални наблюдения</title>
<link>/blog/323/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-323</guid>
<pubDate>Sat, 25 Apr 2015 09:28:00 -0000</pubDate>
<description>Да реформираш институция било като да местиш гробища &amp;#8211; отвътре не може да се очаква помощ. За помощ не знам, но съпротива &amp;#8211; може. Да питаш тия по върховете на институцията, дали институцията има проблем, е все едно да питаш призрак, дали го е страх да ходи нощем из гробищата. Не може хем да реформираш институция, хем да имаш приятели в нея. Ако искаш да реформираш институция за една година, те изхвърлят от нея на шестия месец. Ако искаш да оправиш всичко, по-добре се отчай още преди да си започнал. Лошите в институцията всякога са перфектно организирани. Добрите често са глуповати </description>
</item>
<item>
<title>Кристиан Таков: Пълна нетърпимост към некадърност, безобразност и злоупотреба</title>
<link>/blog/318/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-318</guid>
<pubDate>Sun, 25 Jan 2015 20:04:00 -0000</pubDate>
<description>(Снимка &amp;#8211; Надежда Чипева) (Препечатано от в-к &amp;#8222;Капитал&amp;#8220;) Сутринта прочетох един забавен постинг във facebook, че нашите политици са заспали, но това не било за учудване, тъй като през цялото време трябвало да броят овце. Постингът е забавен, но, струва ми се, отдавна вече не е верен. Овцете свършиха и дори да са запазили някакви свои предишни черти, то те са се превърнали в бесни овни. Обществената нагласа в момента, определено е ЗА съдебна реформа и към пълна нетърпимост към некадърност, безобразност и злоупотреба, бих казал, твърде често с административни структури и със съ</description>
</item>
<item>
<title>Към фирмите, когато пищят от корупцията в България</title>
<link>/blog/316/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-316</guid>
<pubDate>Tue, 20 Jan 2015 13:21:00 -0000</pubDate>
<description>Корупцията е като съвъкуплението &amp;#8211; никога не е едностранна. Поспрете се и вие.</description>
</item>
<item>
<title>За съдебната реформа</title>
<link>/blog/314/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-314</guid>
<pubDate>Tue, 20 Jan 2015 13:15:00 -0000</pubDate>
<description>За нея има или политическа воля, или престъпно противопоставяне. Tertium non datur.</description>
</item>
<item>
<title>Кисело</title>
<link>/blog/311/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-311</guid>
<pubDate>Sun, 28 Dec 2014 19:50:00 -0000</pubDate>
<description>Може и по по-кисел начин: 1) Вълнуваш се от венерически болести; 2) Вълнуваш се от детски болести; 3) Вълнуваш се от старчески болести; 4) Другите се вълнуват от твоите болести.</description>
</item>
<item>
<title>Към Арбитражния съд по Коледа. И към всички, които смятат, че не се отнася до тях</title>
<link>/blog/304/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-304</guid>
<pubDate>Mon, 15 Dec 2014 18:53:00 -0000</pubDate>
<description>Коледните речи са омразни, освен ако рязко не се сведат до безобидно „Наздраве!“. При все това ще навлека върху си риска от Вашето нетърпение – защото знам, че никой от нас не е истински гладен за храна, но мнозина сме жадни за правда. Не обещавам да съм кратък, защото имам да Ви разкажа - защо съм прав пред Вас, вместо удобно седнал всред Вас; - имам да споделя за вярата си в хората и в системите; - какво мисля за революциите; - какво смятам за нашия Арбитраж и - какво възнамерявам за себе си. Pro &amp;amp; Contra Ще ви разкажа, кои не са причините да приема да съм Председател на АС при БТПП. - Н</description>
</item>
<item>
<title>Р Ченалова по телевизора и телевизорът по Р Ченалова</title>
<link>/blog/300/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-300</guid>
<pubDate>Wed, 10 Dec 2014 05:14:00 -0000</pubDate>
<description>А Хекимян пита, защо Р Ченалова е наложила необосновано тежка обезпечителна мярка. Р Ченалова отговаря, защо не е прекратила производството по несъстоятелност. За да питаме, трябва да знаем. А за да отговорим, каквото ни питат, трябва да можем. Диалог между слепи и глухонеми. Такива работи, дето Хекимян ги търси в &amp;#8222;ексклузивно интервю&amp;#8220;, се предшестват от многодневен труд на свръхквалифицирани юристи. И не се намират пред камера. В тези материи нещата, ако са прости, не са верни. Р Ченалова завлече А Хекимян на територията, която владее &amp;#8211; потоп от думи, половинчати аргументи, </description>
</item>
<item>
<title>Становище по т.д. № 5/01.10.2014 ОСГТК ВКС (за съдържанието на пълномощното)</title>
<link>/blog/297/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-297</guid>
<pubDate>Wed, 03 Dec 2014 19:37:00 -0000</pubDate>
<description>от доц. д-р Кристиан Таков, катедра „Гражданскоправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Въпрос: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя? Налице е противоречива практика на различни състави на ВКС по поставения въпрос. Първото застъпвано в редица решения становище, условно наричано по-нататък „ либерално “, поддържа, че за валидното упълномощаване е достатъчно, пълномощното да посочва конкретни видове разпоредителни сделки, без обаче да е нужно, да </description>
</item>
<item>
<title>За премълчаните истини</title>
<link>/blog/295/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-295</guid>
<pubDate>Mon, 20 Oct 2014 16:30:00 -0000</pubDate>
<description>Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи.</description>
</item>
<item>
<title>Право и закон</title>
<link>/blog/293/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-293</guid>
<pubDate>Mon, 20 Oct 2014 16:29:00 -0000</pubDate>
<description>За преподаването на закона е достатъчно познание. За преподаването на право &amp;#8211; дух. И у преподавателя, и у студента.</description>
</item>
<item>
<title>Природен закон</title>
<link>/blog/291/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-291</guid>
<pubDate>Mon, 20 Oct 2014 16:28:00 -0000</pubDate>
<description>Посредствените няма да спрат себеподобните и ще поощряват по-некадърните от себе си. Затова затворените общности не могат да се подобрят сами и отвътре.</description>
</item>
<item>
<title>Диалог с FB-friend</title>
<link>/blog/290/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-290</guid>
<pubDate>Thu, 25 Sep 2014 17:14:00 -0000</pubDate>
<description>- Смел си. Каква е цената? - Още не зная. *** Ако знаех, щях да съм или безразсъден, или пресметлив. Но не смел.</description>
</item>
<item>
<title>Бит и душевност</title>
<link>/blog/289/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-289</guid>
<pubDate>Sat, 13 Sep 2014 03:32:00 -0000</pubDate>
<description>Катедрен съвет в Юридическия факултет на Софийския университет &amp;#8222;Св. Климент Охридски&amp;#8220;. 12 септември 2014, 13 часа. Присъстват 27 преподаватели по гражданскоправни науки. Решава се въпрос по преразпределение на вакантен лекционен курс. Претендентите да водят курса са постигнали съгласие помежду си, което катедрата одобрява. По този повод е направено предложение, за такива ситуации в бъдеще да се изработят правила, съобразно които вакантният курс да се възлага по предварително определени критерии, а не ad hoc, propter personam или вследствие на вътрешни уговорки между малцина. Реагир</description>
</item>
<item>
<title>За Радан</title>
<link>/blog/288/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-288</guid>
<pubDate>Wed, 06 Aug 2014 11:31:00 -0000</pubDate>
<description>Радан ми е симпатичен. Защото не се побоя, да назове истинските имена на нещата. Защото заяви, че принципите трябва да определят договорките, а не договорките да обезсмислят принципите. Защото предпочита стегнатото пред насипното състояние на РБ. Аз бих говорил и в по-прав текст от него. Но аз не съм политик и не съм на неговото дередже. Затова не смея дя съдя. Аз бих късал пъпни и други върви с още по-наточено острие. Но не съм на неговото място. Затова не мрънкам, че той не го прави. Аз бих заявил предварителни коалиционни рамки с ГЕРБ, вместо да отричам възможността за коалиция с тях. Но не</description>
</item>
<item>
<title>„Толерантен съм си, ма не мога да ги харесвам“</title>
<link>/blog/287/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-287</guid>
<pubDate>Sun, 03 Aug 2014 10:03:00 -0000</pubDate>
<description>Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило. De te fabula narratur.</description>
</item>
<item>
<title>Сурат-тефтер (Facebook) февруари – юли 2014</title>
<link>/blog/283/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-283</guid>
<pubDate>Thu, 24 Jul 2014 04:19:00 -0000</pubDate>
<description>Радостта ми от оставката е като на 83-годишен, на когото ученическата любов най-сетне е решила да пусне. А той междувременно е с катетър. (По повод оставката на правителството Орешарски) 24 юли 2014 Скъпи приятели, Напоследък имам между 47 и 63 обаждания, смс-и, известия във FB и други видове общения (без да броя мейлите). Всеки ден. Трябва да избера между себе си и вас. Избирам себе си. Затова: - Няма да &amp;#8222;връщам&amp;#8220; обаждания; - Няма да вдигам винаги; - Ако забавя отговор на известие или мейл, това значи, че може би няма да отговоря изобщо. Не се сърдете. А ако се сърдите, това няма </description>
</item>
<item>
<title>Les misérables</title>
<link>/blog/279/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-279</guid>
<pubDate>Thu, 24 Jul 2014 04:09:00 -0000</pubDate>
<description>Хроника Декември 2013 г. Тео умира, докато изнася лекция пред студентите си във Велико Търново. Декември 2013 г. На опелото на Тео се събират над 1200 души. Декември 2013 г. Ранобудните студенти въпреки отказано разрешение спускат черното знаме на сградата на Ректората. Актът е безпрецедентен за преподавател, който няма професорско звание. Януари &amp;#8211; февруари 2014 г. Над 500 студенти от СУ &amp;#8222;Св. Климент Охридски&amp;#8220; се включват в подписка с искане, една от аудиториите на Юридическия факултет да носи името на Тео. Януари-февруари 2014 г. Над 600 студенти от ВТУ &amp;#8222;Св.св. Кирил и</description>
</item>
<item>
<title>Към абсолвентите от Велико Търново</title>
<link>/blog/273/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-273</guid>
<pubDate>Thu, 10 Jul 2014 13:54:00 -0000</pubDate>
<description>Скъпи колеги, През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално. Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени су</description>
</item>
<item>
<title>Импотентни мижитурки с малки провислячета</title>
<link>/blog/272/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-272</guid>
<pubDate>Fri, 21 Mar 2014 05:15:00 -0000</pubDate>
<description>Европейският съюз няма да наложи икономически санкции на Русия. Предлагам на ЕС, да изрази дълбока загриженост от решението си, да се разграничи от себе си и твърдо да заяви неотклонна привързаност към ценности. Иначе решението няма да е вътрешно кохерентно. А, и да продължи внимателното наблюдение на ситуацията. Иначе няма да демонстрира решимостта си да &amp;#8230; такова, де. И да разшири списъка на ония, лошите, с още двама. Иначе няма гаранция за върховенството на закона. Но не с Путин. И не с Лавров. Те е добре да се предложат за Нобелова награда. За литература или за мир.</description>
</item>
<item>
<title>Triumphus stultitiae</title>
<link>/blog/271/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-271</guid>
<pubDate>Fri, 21 Mar 2014 05:02:00 -0000</pubDate>
<description>Много симптоматично е, как в &amp;#8222;политическото говорене&amp;#8220; по повод казуса с назначенията в ЦИК от президента спорът е принизен до &amp;#8222;Така е!&amp;#8220; &amp;#8211; &amp;#8222;Не е така!&amp;#8220;. &amp;#8222;Аргументацията&amp;#8220; на страните е на равнище начални училищни отделения. Причината не е само във вродената у повечето ни ръководни политици глуповатост и непроменена малограмотност. Причината е и в публиката, годна да поема аргументи до предлаганото равнище и после да иде да гласува съобразно това, което е успяла да разбере. Причина има най-сетне и в ирелевантността на всяка аргументация. Тук я</description>
</item>
<item>
<title>Тео Пиперков. Три месеца, откак пътуваш из любимите си морета. Sit tibi iter levis!</title>
<link>/blog/265/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-265</guid>
<pubDate>Wed, 19 Mar 2014 06:51:00 -0000</pubDate>
<description>(снимката е от Любен Пиперков) Три месеца, откак все ти досаждам с мисли за тебе. Но към мен си бил винаги особено търпелив. И все ще си. Лек и вълнуващ път в любимите ти морета. Твой, Кристиан</description>
</item>
<item>
<title>Оптимистично примирение</title>
<link>/blog/264/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-264</guid>
<pubDate>Tue, 18 Feb 2014 19:21:00 -0000</pubDate>
<description>Плановете ни не трябва да зависят от съдбата. Само реализацията им.</description>
</item>
<item>
<title>Сбъркани мисли</title>
<link>/blog/260/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-260</guid>
<pubDate>Wed, 12 Feb 2014 04:11:00 -0000</pubDate>
<description>Идеите често ни идват в тоалетната. Ако забравим, да пуснем водата след тях, има опасност да станем философи. Хората вземат решенията си спонтанно. Ако са достатъчно властни, да ги прокарат, ги наричат могъщи. Ако са достатъчно сръчни, да ги обосноват, ги наричат интелигентни. Тези, които не са нито едното, нито другото, се възхищават на някого от първите две групи. И го следват.</description>
</item>
<item>
<title>И аз искам</title>
<link>/blog/259/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-259</guid>
<pubDate>Fri, 07 Feb 2014 04:27:00 -0000</pubDate>
<description>До Главния прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров Члена на Висшия съдебен съвет и Председател на Етичната комисия г-н Ясен Тодоров Председателя на Варненския апелативен съд г-жа Ванухи Аракелян МОЛБА от доц. д-р Кристиан Таков Почитаеми дами и господа, драги колеги, Моля да ми съдействате пред лицата, управляващи и представляващи Корпоративна търговска банка АД (КТБ) за получаване на кредит - в размер 500 000 (петстотин хиляди) лева, - при лихвен процент = ОЛП + 3 пункта годишно, - необезпечен и с гратисен период 8 (осем) години. С вяра във възможностите и добронамереността Ви, Кр. Т</description>
</item>
<item>
<title>Ретроградно и безнадеждно</title>
<link>/blog/258/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-258</guid>
<pubDate>Tue, 04 Feb 2014 16:51:00 -0000</pubDate>
<description>Все по-често си мисля, че моралът и възгледите ни са по-скоро вродени, отколкото придобити. Когато спорим, то не е, за да убедим някого или да проверим себе си. Правим го, за да чуем аргументите, които подкрепят нежеланото от нас. Но само за да можем следващия път да ги оборим по-добре. И за да перфекционираме собствените си доводи. Търсенето на истината е второстепенно. Ако е въобще от някаква степен. Никого не можеш да убедиш. Най-много да го ядосаш. Това е само наблюдение. Индиферентно. Моля, никой да не се чувства нападнат.</description>
</item>
<item>
<title>Тръпнене</title>
<link>/blog/257/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-257</guid>
<pubDate>Wed, 29 Jan 2014 12:45:00 -0000</pubDate>
<description>Тия дни с тръпнене констатирам, че: - има само черно и само бяло; - &amp;#8222;кто не с нами, тот против нас&amp;#8220; (Владимир Илич Ленин); - или мислиш като мен, или си предател. По средата няма нищо. И това не са ония, лошите. Ние сме. Осъзнайте се, хора!</description>
</item>
<item>
<title>За повторното изкъпване в реката. Или за подмиването</title>
<link>/blog/256/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-256</guid>
<pubDate>Wed, 29 Jan 2014 03:09:00 -0000</pubDate>
<description>Основна грешка в историята е, че се търсят повторения там, където могат да се търсят само аналогии. Грешката тия дни е любима на сума народ. Някои дирят повторение на Окупация &amp;#8211; 2 с първата Окупация, други си спомнят 97, а мухлясалите като мене стигат дори и до 90. Два пъти в една и съща река не можеш се изкъпа. Името на реката е същото, водата е изтекла.</description>
</item>
<item>
<title>За повторната окупация на Ректората от 24 януари 2014</title>
<link>/blog/253/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-253</guid>
<pubDate>Mon, 27 Jan 2014 06:44:00 -0000</pubDate>
<description>За да е ясно и да не е никак &amp;#8222;обтекаемо&amp;#8220;: НЕ ПОДКРЕПЯМ новата окупация на Ректората. Нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка. Тя не постига целите, които заявява, а им вреди. Аргументирам: 1) Смятам, че са малцина. Това ги лишава от достатъчна легитимност. 2) Съставът им е твърде разнороден; нито е само студенски, а хептен не е само от Софийския университет. Това повдига въпроса, защо окупират Ректората, а не например Министерския съвет. 3) Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия) е крайно непо</description>
</item>
<item>
<title>Navigare necesse est, vivere non</title>
<link>/blog/246/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-246</guid>
<pubDate>Fri, 24 Jan 2014 20:35:00 -0000</pubDate>
<description>In memoriam Теодор Пиперков 06 юли 1958, София – 17 декември 2013, Велико Търново На Господ явно му е доскучало. И си го прибра. Докато други се сдобиваха с титли, той се задоволи да бъде уникален. Успяваше ако не да прави, каквото искаше, то поне да не прави, каквото не искаше. Което май е същото. Съчетаваше изключителна деликатност с крайна неотстъпчивост. Не спореше с тези, с които няма смисъл. Даваше в обилие там, където му се виждаше да си струва. Никой не го чу, да натрапи мнението си – защото знаеше, че натрапването в света на идеите е безпредметно. В двадесет и седемте години, в които </description>
</item>
<item>
<title>Дървета</title>
<link>/blog/244/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-244</guid>
<pubDate>Thu, 16 Jan 2014 19:28:00 -0000</pubDate>
<description>Краят на 90-те години на миналия век. София. Ъгъла на &amp;#8222;Каравелов&amp;#8220; и &amp;#8222;6. септември&amp;#8220;. Черен джип се опитва да паркира на тротоара. Пречи му дръвче. Фиданка. Засадено на тротоара. След две или три несръчни маневри от джипа излиза мутра. Отваря отривисто багажника. Изважда брадвичка, струваща около 2/3 тогавашна пенсия. И отсича дръвчето с няколко несръчни и силни удара. Аз стоя ням на отсрещния ъгъл. Не смея. Срам ме е. Досега. Често, като минавам оттам, гледам мястото, където беше дръвчето. Където и досега няма нищо. 16 януари 2014. София. Ъгъла на ул. &amp;#8222;Каравелов&amp;#8</description>
</item>
<item>
<title>Надеждите</title>
<link>/blog/243/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-243</guid>
<pubDate>Mon, 30 Dec 2013 13:51:00 -0000</pubDate>
<description>Човек не си създава надежди. Причинява си ги.</description>
</item>
<item>
<title>Толерантността</title>
<link>/blog/242/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-242</guid>
<pubDate>Mon, 30 Dec 2013 12:20:00 -0000</pubDate>
<description>Толерантността е осъзнатият интерес на различния.</description>
</item>
<item>
<title>Така се прави – 2</title>
<link>/blog/238/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-238</guid>
<pubDate>Sat, 21 Dec 2013 20:14:00 -0000</pubDate>
<description>Днес на опелото на Тео Пиперков всред около хилядата присъстващи беше и Михаил Миков. Нареди се на опашката пред църквата, с което сигурно е изнервил охраната си. Пред него имаше поне няколкостотин души извън храма и още толкова &amp;#8211; вътре. Предложиха му да го преведат през страничен вход, за да мине директно отпред. Вторият човек в държавата отказа. И изчака реда си. Както ме беше вбесил с лафа си &amp;#8222;Не ми пука!&amp;#8220;, така ме покори с чувството си за ред и приличие в тази ситуация. Хората не сме черно-бели. Мишо, благодаря за публичния урок по почтеност.</description>
</item>
<item>
<title>Тони и Любен Пиперкови за Тео Пиперков</title>
<link>/blog/231/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-231</guid>
<pubDate>Sat, 21 Dec 2013 19:49:00 -0000</pubDate>
<description>На 17 декември смъртта ни раздели. Отиде си моят мъж, моят най-предан приятел, моят любим, моят Божи дар, моят Тео ТЕОДОР ЛЮБЕНОВ ПИПЕРКОВ Ти беше Учителят за всички твои любими студенти, а ние &amp;#8211; опората, която ти даваше сили да се завърнеш при тях &amp;#8211; енциклопедичен и духовит с намерения и нечовешки възможности да им говориш половин денонощие без прекъсване. Ти беше този, който вдигaше на крака препълнени аудитории, но и едва влачеше крака, прибирайки се у дома с неизменната огромна чанта, пълна с книги - твоят живот. С тях не искаше да се разделиш до последната си минута. Раздели с</description>
</item>
<item>
<title>Така се прави</title>
<link>/blog/229/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-229</guid>
<pubDate>Thu, 19 Dec 2013 01:23:00 -0000</pubDate>
<description>Вчера Ранобудните студенти са поискали от Ректора да спуснат черното знаме на Университета в памет на Тео Пиперков. Черното знаме се спуска само при смърт на професор. Ректорът е отказал. Трябвало е да откаже. Ранобудните студенти въпреки това са спуснали черното знаме. Длъжни са били да не се подчинят. Редът трябва да се спазва. И да се нарушава за екстраординерните. А всеки &amp;#8211; да свърши своята част от работата. И в смъртта си Тео предизвика щастливо съчетание на буква и дух на правото и мирно единение на наглед несъвместими поведения.</description>
</item>
<item>
<title>Сбогом, приятелю!</title>
<link>/blog/224/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-224</guid>
<pubDate>Tue, 17 Dec 2013 18:05:00 -0000</pubDate>
<description>Тео Пиперков 06 юли 1958 – 17 декември 2013 За мъртвите обикновено говорят пресилени думи. За теб и пресилените думи са слаби. Докато други се сдобиваха с титли, ти се задоволи, да бъдеш уникален. Успяваше ако не да правиш, каквото искаш, то поне да не правиш, каквото не искаш. Което май е същото. Съчетаваше изключителна деликатност с крайна неотстъпчивост. Не спореше с тези, с които няма смисъл. Даваше в обилие там, където ти се виждаше да си струва. Един път не те чух, да натрапиш мнението си – защото знаеше, че натрапването в света на идеите е безпредметно. В двадесет и седемте години, в ко</description>
</item>
<item>
<title>Как трябва да миришеш, ако искаш да поднасяш цветя?</title>
<link>/blog/221/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-221</guid>
<pubDate>Thu, 05 Dec 2013 19:33:00 -0000</pubDate>
<description>05 декември 2013. Концерт в зала &amp;#8222;България&amp;#8220;. Вагнер. Лист. Чайковски. Цветя и поздравителни адреси. Цветя от Плевнелиев. Ръкопляскания с нормален интензитет. Цветя от Михаил Миков. Мощно &amp;#8222;У-У-У-У-У-У&amp;#8220;. И дълго. Жал и злорадие се пребориха у мене. Остана празнота. И въпроса &amp;#8211; докъде се докарахме?</description>
</item>
<item>
<title>Раздвоение</title>
<link>/blog/220/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-220</guid>
<pubDate>Sun, 01 Dec 2013 05:28:00 -0000</pubDate>
<description>Г-н Ректор на Софийския университет, Кога сте себе си &amp;#8211; при речта на 25. септември 2013 г. http://m.dnevnik.bg/analizi/2013/10/01/2151722_rektorut_na_su_ivan_ilchev_kum_studentite_vremeto_e/ или при заключителната част от позицията на ректорското ръководство от 29. ноември 2013 г.? https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/stanovische_na_rektorskoto_r_kovodstvo_na_sofijskiya_universitet</description>
</item>
<item>
<title>Mea permagna culpa</title>
<link>/blog/219/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-219</guid>
<pubDate>Sun, 17 Nov 2013 16:42:00 -0000</pubDate>
<description>След разговор с Ректора на Великотърновския университет проф. Пл. Легкоступ по повод мое изказване в тазвечерното издание на bTV Репортерите (17. ноември 2013) &amp;#8211; че окупиралите ауд 321 на ВТУ са заплашвани от Ректора &amp;#8211; заявявам следното: - казаното от мен е резултат от сляпо доверяване на казаното от студент от ВТУ, когото не познавам лично; - не съм проверил твърдението му, а направо съм го разпространил по максимално публичен начин; - Ректорът днес ме увери, че не е заплашвал никого; - вярвам на Ректора; - искрено съжалявам за разпространяването на непроверена информация; - ИЗВИН</description>
</item>
<item>
<title>Който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си.</title>
<link>/blog/215/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-215</guid>
<pubDate>Mon, 11 Nov 2013 05:44:00 -0000</pubDate>
<description>Отсреща имаме хора, - Които наричат честността „наивност“; - Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият; - Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост; - Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал. Само ги вижте, на какво приличат: - Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи. Рефлекси от предишната му месторабота. - Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв. Рефлекси от 1925 година - Председателят на църковното настоятелство н</description>
</item>
<item>
<title>Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд</title>
<link>/blog/209/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-209</guid>
<pubDate>Sat, 12 Oct 2013 04:59:00 -0000</pubDate>
<description>Конституционният съд реши. Реши зле. Обидно за достойнството на институцията. Унизително за висотата на поста. Позорно за академичната титулованост на „професорската шесторка“ (Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев). Защото въпросът не е, дали Делян Пеевски ще продължи да хвърля отсенки от присъствието си върху политическата (?) партия ДПС, върху личността (?) на г-н С. Станишев или върху образа (?) на г-н Пл. Орешарски. Пачавра леке не хваща. Въпросът е, че вярата ми в Конституционния съд е по-малко. Презрението ми към правната професия е п</description>
</item>
<item>
<title>По повод речта на М. Саакашвили пред ООН</title>
<link>/blog/203/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-203</guid>
<pubDate>Fri, 27 Sep 2013 06:01:00 -0000</pubDate>
<description>Речта определено си струва да се прочете - вж. Дневник и Капитал Сигурно си е струвало и да се присъства. Руската делегация не е сметнала така и е напуснала &amp;#8211; вероятно защото не й казват нещо ново и й е доскучало. И по стар навик от времето на Бащата на народите и в Русия, а и у нас започват &amp;#8222;да се съмняват&amp;#8220; в психичното здраве на грузинския президент. От едно време още са се сетили, че е по-лесно да затвориш някого, защото е луд, вместо да се мъчиш да доказваш, че е виновен. А и как да не е луд, който не обича Русия? вж. Гласът на Русия и Новинар - Но това, че Русия си излиз</description>
</item>
<item>
<title>Двете бития на г-н Орешарски</title>
<link>/blog/202/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-202</guid>
<pubDate>Tue, 17 Sep 2013 02:34:00 -0000</pubDate>
<description>Премиерът Орешарски окончателно отказа да отговаря, кой и как е предложил Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС. Когато на септемврийска поправителна сесия студент откаже да отговори на въпрос, който му е бил безуспешно зададен за редовната лятна сесия, обикновено го късат. Това премиерът Орешарски в качеството си на доцент Орешарски би трябвало да го знае. В последното си качество г-н Орешарски би трябвало и да знае, какво идва след поправителната сесия. Ликвидация.</description>
</item>
<item>
<title>За ордените и посланиците. Всъщност, за правителството</title>
<link>/blog/196/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-196</guid>
<pubDate>Sun, 08 Sep 2013 07:59:00 -0000</pubDate>
<description>Френският посланик си тръгна от България. Без орден. Беше казал тежки думи на правителството. Правителството си отмъсти, като не му даде орден на изпроводяк. Правителството обаче забравя три неща. Тежките думи на посланика имаха и ще имат значение. Техният орден не е имал и няма да има значение. И третото, което правителството забравя, са думите на Любен Дилов &amp;#8211; баща: &amp;#8222;Въпросът не е, като ти дадат орден, да го откажеш. Въпросът е, през ум да не им мине, да ти дават орден.&amp;#8220;</description>
</item>
<item>
<title>Протестите от 14 юни 2013 и следващите дни  – откъслеци-</title>
<link>/blog/182/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-182</guid>
<pubDate>Fri, 21 Jun 2013 01:41:00 -0000</pubDate>
<description>Типична психология на преливане на чашата. Масова психология и масово преливане на маса чаши. Двадесет и трета година вродено наглата част от България обуначва вроденото читавата. ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ Като се почне от - правенето на политиката „по чехли“ още във Великото народно събрание; - селективната оборка на документи от Държавна сигурност, многократните, но половинчати вадения на подходяща част от тях; - журналистиката стил „fin du ciecle“, ама fin не на 20., а на 19. век, която напоследък мина на ниво тенекиена будка за мазни банички пред Битака; - перманентното присъствие в сутрешни блокове на Пе</description>
</item>
<item>
<title>Всичките са маскари?</title>
<link>/blog/177/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-177</guid>
<pubDate>Sat, 05 Jan 2013 14:00:00 -0000</pubDate>
<description>Разликата между еротиката и порнографията била само в интензивността на осветлението. Същата била и разликата между почтения и непочтения магистрат &amp;#8211; твърди един приятел в частен разговор. Каламбурът е супер. Но е опасен. Преведен, се свежда до &amp;#8222;Всичките са маскари&amp;#8220;. А тоя легендарен лаф има само една цел &amp;#8211; да оправдае собствената безобразност на използващия го. Или &amp;#8211; както се казва &amp;#8222;Корупцията е далавера, в която не участвам&amp;#8220;. Честни хора има. Но дори и да нямаше, това не би оправдало собствената ни срамотност.</description>
</item>
<item>
<title>In dubio pro reo</title>
<link>/blog/172/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-172</guid>
<pubDate>Sun, 23 Dec 2012 21:01:00 -0000</pubDate>
<description>За обикновените хора важи презумпцията &amp;#8222;Невинен до доказване на противното&amp;#8220;. За кандидатите за високи длъжности напоследък важи предположението &amp;#8222;Противен до доказване на невинността&amp;#8220;. Колегата Теодор Пиперков в частен разговор</description>
</item>
<item>
<title>Величини</title>
<link>/blog/168/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-168</guid>
<pubDate>Fri, 23 Nov 2012 04:52:00 -0000</pubDate>
<description>В съда, в който беше той, щеше да влезе тя:</description>
</item>
<item>
<title>Amicus Plato / inimicus Putin, sed magis amica veritas*</title>
<link>/blog/158/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-158</guid>
<pubDate>Fri, 24 Aug 2012 12:03:00 -0000</pubDate>
<description>Присъдата над трите момичета от Pussy Riot стана едно от „безспорните“ безобразия в Русия. Въпросът „Как може?!“ и възклицанието „Не го е срам!“ изместиха аргументите. В опит да ги потърся, се питам: - Това, което трите момичета са извършили, може ли да се квалифицира като хулиганство според руския Наказателен кодекс (вж. ст. 213, ал. 2 от Уголовный кодекс Россиской Федерации**)? - Това, че протестът им е богохулен, прави ли го по-малко хулигански, отколкото ако беше чисто „светски“? - Наказанието, което съдът наложи, е в ниската скала на наказателната репресия (2 години лишаване от свобода пр</description>
</item>
<item>
<title>Pro patria semper</title>
<link>/blog/156/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-156</guid>
<pubDate>Wed, 01 Aug 2012 10:19:00 -0000</pubDate>
<description>На 24 юли бях предложен на Народното събрание от няколко неправителствени организации като една от алтернативните кандидатури за член на Висшия съдебен съвет. (Подробности на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/24/1872984_nepravitelstveniiat_sektor_otnovo_predizvika_statukvoto/, на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875582_az_na_tebe_ti_na_mene/ и на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875585_kloningite_atakuvat/) В реакциите на приятели и познати видях повече загриженост, отколкото разбиране. За да обясня наведнъ</description>
</item>
<item>
<title>Що така бе, Миме?</title>
<link>/blog/147/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-147</guid>
<pubDate>Thu, 14 Jun 2012 03:09:00 -0000</pubDate>
<description>Жените обичат хомосексуалистите. Докато са млади &amp;#8211; защото не ги нападат. Когато остареят &amp;#8211; защото не е обидно, че не ги нападат.</description>
</item>
<item>
<title>Проблемът явно не е само български</title>
<link>/blog/142/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-142</guid>
<pubDate>Tue, 17 Apr 2012 17:18:00 -0000</pubDate>
<description></description>
</item>
<item>
<title>Omnia mea mecum porto</title>
<link>/blog/140/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-140</guid>
<pubDate>Tue, 17 Apr 2012 17:12:00 -0000</pubDate>
<description>Приписват гордото изречение (всичко свое нося със себе си) на Стилпон (Сенека) и на Биас (Цицерон). И единият, и другият с тия думи са съхранили достойнството си след загубата на семейство, близки и имот. В днешно време тия думи може да са повече верую на студент от общежитие, който трябва &amp;#8222;всичко свое да носи със себе си&amp;#8220;, освен ако се е примирил със загубата му. Консуматорството може да банализира и величавото, а когато страховете ни се сведат само до материалните загуби, злото може да се оежедневи неусетно.</description>
</item>
<item>
<title>Болести и етапи</title>
<link>/blog/138/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-138</guid>
<pubDate>Sat, 03 Mar 2012 07:46:00 -0000</pubDate>
<description>В живота ни има няколко етапа и те се определят от интереса ни към болестите. В първия от тях се интересуваме от венерическите болести. Във втория &amp;#8211; от детските. В третия &amp;#8211; от старческите.</description>
</item>
<item>
<title>Сбогом, Краси!</title>
<link>/blog/129/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-129</guid>
<pubDate>Thu, 15 Dec 2011 17:41:00 -0000</pubDate>
<description>Днес от земното се отърва Красимир Кюркчийски. Има хора, които виждам рядко. Но ми е достатъчно да зная, че мога да ги видя. Него вече не мога. Поне не тук. Чуйте го: Калиманку, Денку И може би ще разберете. Поклон, Краси. Почивай в мир. И до някога там някъде.</description>
</item>
<item>
<title>Другарство в процеса</title>
<link>/blog/123/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-123</guid>
<pubDate>Sat, 03 Dec 2011 15:40:00 -0000</pubDate>
<description>Наскоро пак се срещнах, пардон, сблъсках с проблема за другарството в процеса, ограничената легитимация, факултативното и задължителното, да не говорим за обикновеното и необходимото другарство. Зорът беше с исковете за произход по СК. Попитах колега-процесуалистка. Тя ми обясни следното: Тъй като някои неща ми останаха неясни и видях противоречие между съотношенията необходимо &amp;#8211; факултативно другарство, тя допоясни, че: Така най-сетне разбрах.</description>
</item>
<item>
<title>Калдаръм в Копривщица</title>
<link>/blog/117/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-117</guid>
<pubDate>Sun, 20 Nov 2011 17:35:00 -0000</pubDate>
<description>Спомням си калдаръма в Копривщица &amp;#8211; от едри кръгли камъни, захапали се един друг, настръхнали срещу света. Вече стотици години дават отпор на тия, дето ги тъпчат. Тъпчещите мрат, калдаръмът остава. И ще пребъде над всички, дето го тъпчат. Само едно си мисля. Понеже камъните му са кръгли, е неравен. Като ходя по него, трябва да гледам надолу &amp;#8211; да не се спъна. И не мога да видя звездите. По-добре да не пребъдвам, отколкото да преча на хората да гледат в звездите.</description>
</item>
<item>
<title>По повод Деня на будителите</title>
<link>/blog/114/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-114</guid>
<pubDate>Tue, 01 Nov 2011 11:01:00 -0000</pubDate>
<description>Щом трябва да ги будим, вероятно пак ще си заспят.</description>
</item>
<item>
<title>Логическа задача</title>
<link>/blog/103/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-103</guid>
<pubDate>Sun, 03 Apr 2011 03:29:00 -0000</pubDate>
<description>През 2010 година Министерският съвет отне от Софийския университет Ботаническата градина в Балчик. Софийският университет не реагира, освен с могъща интелектуална еякулация в рамките на зала 1 и в лицето на Академическия си съвет. И се ожали на съдебната власт от изпълнителната. След като съдебната власт го отсвири, Университетът пак получи застрашителна ерекция и в сряда вечерта (30 март 2011) страховито реши да се затвори от понеделник. Решението се взе от Академическия му съвет с пълно единодушие. 30 часа по-късно, в петък заранта (1 април 2011), Академическият съвет се позова на &amp;#8222; ра</description>
</item>
<item>
<title>Виентнамците не са си отишли. Или азиатците са дошли.</title>
<link>/blog/100/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-100</guid>
<pubDate>Sun, 03 Apr 2011 02:54:00 -0000</pubDate>
<description>Законодателят явно ни подготвя за неизбежното пришествие на азиатска култура. А в заглавието на гл. четвърта се съдържа доста неприличен намек за неприсъщи за животно функции. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ Обнародван, ДВ, бр. 13 от 8 февруари 2008 г., в сила от 31 януари 2008 г., изм. и доп., бр. 80 от 9 октомври 2009 г., бр. 8 от 25 януари 2011 г., в сила от 25 януари 2011 г. &amp;#8230; Глава четвърта ЖИВОТНИ- КОМПАНЬОНИ &amp;#8230; Чл. 37. (&amp;#8230;) (4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г.) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната об</description>
</item>
<item>
<title>Безплатен обяд</title>
<link>/blog/94/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-94</guid>
<pubDate>Sat, 02 Apr 2011 03:37:00 -0000</pubDate>
<description></description>
</item>
<item>
<title>Едно старо писмо</title>
<link>/blog/86/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-86</guid>
<pubDate>Mon, 21 Mar 2011 11:47:00 -0000</pubDate>
<description>Измъкнах го от един още по-стар джоб.</description>
</item>
<item>
<title>Сбогом, професоре!</title>
<link>/blog/76/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-76</guid>
<pubDate>Sat, 19 Mar 2011 21:25:00 -0000</pubDate>
<description>(проф. Петко Станев Попов, 1932 &amp;#8211; 2011) Сбогом, професоре. Вие ми подарихте една осъществена мечта. Една вечер преди 20 години старият бакелитов Siemens вкъщи звънна. Бяхте Вие. И в присъщия Ви стил безапелационно рекохте &amp;#8222; Какво правиш бе, младеж? Готов ли си за упражненията си в сряда? &amp;#8220; Замрях от изненада и не можех да повярвам, че студентската, а и детската ми мечта &amp;#8211; да преподавам - се осъществява. Тя се осъществява и до днес. Благодарение на Вас, професоре. С Вас си отива една епоха. В тая епоха катедрата ни беше като единно семейство. Вероятно по-голямо от разумн</description>
</item>
<item>
<title>БОРКОР</title>
<link>/blog/72/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-72</guid>
<pubDate>Thu, 24 Feb 2011 08:47:00 -0000</pubDate>
<description>Совинформбюро по заръка на Коминтерн е упълномощено да заяви, че у Минфин се пораждат съмнения за картелно споразумение между новосъздадения БОРКОР и мандрата Бор-Чвор ( http://www.borchvor.com ). Аз пък по заръка на психолингвистите припомням, че свеждането на понятия до непонятни съкращения води до изпразването им от понятийно съдържание. Като бях малък, под нас имаше едно общинско учреждение, което се казваше ГДКБУМКП. И досега се чудя, как се е разшифровало. Може да се мери само с репликата на една колега, която по време на изпит се обадила на мъжа си и му казала &amp;#8222; Вземи го от пералн</description>
</item>
<item>
<title>Нормотворецът пак надмина себе си</title>
<link>/blog/64/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-64</guid>
<pubDate>Tue, 25 Jan 2011 05:34:00 -0000</pubDate>
<description>След като българската държава десетилетия подред се държеше като простак и пенсионираше гражданите си въз основа на &amp;#8222;изслужено време и старост &amp;#8220; а отскоро с оглед на &amp;#8222;европейски изисквания&amp;#8220; започна да нарича управителя на магазин &amp;#8222;супервайзер&amp;#8220;, тия дни е достигнала нов връх. Сиренето вече има нормативно битие и е приело формата на бюро*. Сериозно. Ето: ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Приет с Постановление № 126 на Министерския съвет от 2 юни 2006 г., обн., ДВ, бр. 47 от 9 юни 2006 г., посл. изм. и доп., бр. 7 от 21 фев</description>
</item>
<item>
<title>In memoriam aeternam</title>
<link>/blog/45/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-45</guid>
<pubDate>Sat, 20 Nov 2010 04:19:00 -0000</pubDate>
<description>In memoriam aeternam * Съдия Румен Янков няма да има проблем с паметта за себе си. В паметта на съвременниците си ще остане със сигурност. Едни ще го мразят, защото със съществуването си отрицаваше нищожеството им. Други ще го помнят, защото им е бил нравствен стожер. Трети след време ще го забравят. Ще откажат да го помнят със същата лекота, с която са го поздравявали – но скришом – и са му шепнели – ала с озъртане – „А така, Румене, дай му да се разбере”. Съдия Румен Янков знаеше, че третите са най-много. Че ще пребъдат. И че дават облика на света. Знаеше, че е уморен. Че на човек му иде да </description>
</item>
<item>
<title>Тъги</title>
<link>/blog/36/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-36</guid>
<pubDate>Sun, 05 Sep 2010 11:17:00 -0000</pubDate>
<description>Това е една картина от дъщеря ми &amp;#8211; Галя. Казва се &amp;#8222;Сам&amp;#8220;. Мисля си, че подхожда. Тъга І Тъжен си. Една такава горчиво-сладка тъга, която се разлива от мозъка до върха на всичките ти пръсти. Тъга, съпроводена с някакво безметежно спокойствие. Спокойствие, че имаш много време, че изпитите са далече, а след тях идва dolce far niente; че тая вечер си останал сам със себе си, с “Международни отношения” под светлината на лампата и с пакета цигари до тебе, към който винаги можеш да посегнеш. Няма по-дълбоко спокойствие от тъжното спокойствие. Когато не очакваш бури в емоциите, когато</description>
</item>
<item>
<title>Времето е особено</title>
<link>/blog/31/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-31</guid>
<pubDate>Wed, 16 Jun 2010 14:32:00 -0000</pubDate>
<description>Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията. Времето е особено. Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал. Времето е особено. - знаем закона, но сме забравили приличието; - търсим формални доказателства за очевидното; - спазваме процедури, за да загърбим разума; - решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни. Времето е особено. - Полуграмотните са на почит; - Безчестнит</description>
</item>
<item>
<title>„Днешните“ наистина ли са по-неграмотни отвсякога?</title>
<link>/blog/1/</link>
<guid isPermaLink="false">blog-1</guid>
<pubDate>Mon, 15 Mar 2010 08:08:00 -0000</pubDate>
<description>Отговорът като че ли е естествен и единствен. Само си мисля, че не е много читав. Едно време (когато &amp;#8222;всичко си беше по-хубаво&amp;#8220;) Едно време, когато можеше да се чете единственият учебник по нещо, за крайна образованост се смяташе, да си прочел предходника му. Едно време Венелин Ганев беше забранен в библиотеката и не го даваха на студенти. А при потърсване на Владикин сигурно направо се обаждаха на Държавна сигурност. Едно време основен източник на информация беше &amp;#8222;синият екран&amp;#8220;, чиято първа програма завършваше в 23:00 часа, и то &amp;#8211; на големи празници. Иначе &amp;#8211</description>
</item>
</channel></rss>