Калдаръм в Копривщица

Спомням си калдаръма в Копривщица – от едри кръгли камъни, захапали се един друг, настръхнали срещу света. Вече стотици години дават отпор на тия, дето ги тъпчат. Тъпчещите мрат, калдаръмът остава. И ще пребъде над всички, дето го тъпчат.

Само едно си мисля. Понеже камъните му са кръгли, е неравен. Като ходя по него, трябва да гледам надолу – да не се спъна.

И не мога да видя звездите.

По-добре да не пребъдвам, отколкото да преча на хората да гледат в звездите.

4 коментара по “Калдаръм в Копривщица”

  1. Александър Петров казва:

    Господин Таков,
    Въпреки ниската активност на публикуваните коментари, блогът има висока посещаемост. Не спирайте да публикувате.
    Благодаря предварително от името на група ваши бивши студенти.

  2. Иванова казва:

    Хубаво,много хубаво.Продължавайте да пишете г-н Таков.Така ще пребъдете и тези,които са Ви чели,ще могат да гледат в звездите.Пътят е неравен,но не всички,които ходят по него искат да гледат и звездите.Вие искате.Хубаво, много хубаво.Интересна душа,вървяща по неравния път,но искаща да гледа и звездите.Започвам да Ви опознавам макар и малко и така да си отговоря на едно Ваше писмо от преди няколко дни.Хубаво, много хубаво.Продължавайте да пишете.
    Р.Иванова

  3. Денислав казва:

    „Докато другите твари наведени гледат земята,
    стори човешкия лик възвисен, за да вижда небето,
    и повели на човека да свръща очи към звездите.“

    – Овидий, Метаморфози

    А Човека? Сам груб път си настила, наречи го „хубав“, забива поглед в нозете си и завинаги смущава сънищата на поетите:

    In restless dreams I walked alone
    Narrow streets of cobblestone…

    – Paul Simon, The sound of silence

  4. Денислав казва:

    Упс, нарича*

Вашият коментар