Протестите от 14 юни 2013 и следващите дни – откъслеци-

Типична психология на преливане на чашата. Масова психология и масово преливане на маса чаши. Двадесет и трета година вродено наглата част от България обуначва вроденото читавата.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Като се почне от

-          правенето на политиката „по чехли“ още във Великото народно събрание;

-          селективната оборка на документи от Държавна сигурност, многократните, но половинчати вадения на подходяща част от тях;

-          журналистиката стил „fin du ciecle“, ама fin не на 20., а на 19. век, която напоследък мина на ниво тенекиена будка за мазни банички пред Битака;

-          перманентното присъствие в сутрешни блокове на Петьо Блъсков и Валери Найденов (в неясно качество, но с ясна заръка), на ред социолози и социопати, политолози и политически чудовища (в ясно качество на щатни служители на партии и банки), финансисти, изпълняващи финансово подплатени поръчки (Хърсев), религиозни комунисти (В. Дърева) и реформатори на Партията , но на заден ход (Т. Дончева), психоаналитици, загърбили уредното място до Фройдовата кушетка и заели неподходяща поза в политиката (Н. Михайлов) и на прокурори с предимно медийна специализация (Н. Кокинов),

мине се през всичките „политически“ назначения (т.е. неподлежащи на прилична аргументация), в частност в правната сфера, и поименно:

-          първия главен прокурор Татарчев;

-          втория главен прокурор Филчев;

-          боя се, четвъртия главен прокурор Цацаров – и може би ще се боя още седем години;

-          конституирането на Висшите съдебни съвети (от участие в последния от които съдбата ме пожали преди няколко месеца);

-          голяма част от ръководните магистрати (Иван Григоров, Владислав Славов, оглавил Първи частен съд, пардон –  ВАС, Владимира Янева, Светлин Михайлов, Марио Бобатинов и много, много други петна за съдебната система);

-          преобладаващата част от номинациите в Конституционния съд

и се свърши със самоназоваващите се политически „елит“ (пази, Боже) –

та тази вродено нагла част вече трето десетилетие неотклонно показва на вродено читавата част, че:

-          кадърността няма значение;

-          моментната вярност (ограничена по време на половия, политическия, съдебния и административния акт) се цени повече от принципите;

-          понятието „скандал“ има трайност два дни и никакви последици;

-          думите „грехота“ и „срамота“ са безсъдържателни;

-          аргументите отстъпват на наглостта;

-          корупцията обезсмисля моженето;

-          „правият път“ е смешен предразсъдък и не води до добруване;

-          ако е „законно“, няма значение, дали е морално;

-          ако няма как да е законно, ще го направим законно, като изменим закона по мярка на неморалното.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Интересно и знаменателно е, че протестите нямат конкретизиран политически адресат. Те са срещу Делян Пеевски (като квинтесенция на свинщината), срещу Министерския съвет (като еманация на икономически интереси, скрили се зад „планът Орешарски), срещу Народното събрание (произвело предходните две грозни явления) и срещу политическите партии въобще. Няма как и да е иначе – и МС, и НС, и партиите са еманация на всичката изброена без-образност, без-принципност, без-надежност, без-моралност. Протестите искат да махнат представката „без“ от тия думи.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

След като видяха, че в рядко лайно камък не се хвърля, хората мъдро взеха да заобикалят централата на „Атака“ (#ignorevolen). Напоследък и централата на ДПС е „пощадена“ от протеста. След решението на БСП от 20.юни, че „в момента смяната на ръководството не е подходяща мярка“ е вероятно, протестите да подминават и тази централа. Нищо чудно – партийните лидери се държат по пословицата „Ти му думаш, а оно пърди“. И протестиращите, водени от възпитание, обоняние и чувство за безмисленост, престават да им „думат“. Разбира се, отдалечаващият звук от продължаващите изпускания на газове ще се чува още дълго.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Станишев вчера с характерните за Първанов паузи между думите напънато заговори, че преживявал „душевен … катарзис“. Станишев, катарзисът винаги е душевен. Ако не е душевен, се нарича „баня“ и на нея се ходи всеки една-две седмици.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Между Венета Марковска и Делян Пеевски разликата е предимно количествена, антропоморфна (в полза на никого от двамата), но не и същностна. Безобразността и на единия, и на другия е сходна.

Просто тогава ГЕРБ имаше 1) късмета,  чашата още да не беше преляла и 2) инстинкта, да не позволи Марковска да встъпи в длъжност.

БСП сега няма нито късмет, явно вече е загубила и инстинкти, а с бетонирането на Станишев от нощта на 20. юни на поста му доказа, че е загубила и разум.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Доста наглеци поискаха „още един шанс“ за правителството на Орешарски. И казаха, че не са му минали 100-те дни. И рекоха, че „ама нали махнахме Делян Пеевски“. И предположиха съчувствено, че „Орешарски сигурно са го принудили“.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Не знам, защо трябва да се изяде цялата тенджера, за да се разбере, че яденето не става. Даването на „още един шанс“ (а колко е крайната бройка?) е именно призив, да вземем и да изядем сервираната ни бълвоч докрай. Т.е., да позволим, да поокрадат, каквото могат и накрая, като се увенчаят с договор за Белене, да вървят да получат сребърниците. Тази работа може и да се случи за исканите „100 дни“. След това БСП и ДПС ще кажат, че това не е тяхно правителство, а е било „програмно“ и че не носят политическа отговорност. А „Атака“ е ясно, какво ще каже. В „ти, бе“-граматическа форма.

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Да се оправдават, че те сами (ах!) си били отменили решението за Д. Пеевски е все едно, като си хванеш любимия на калъп, той да ти се извини не просто с традиционното „не е това, което си мислиш“, а да добави в оправдание „ама аз вече съм го извадил“.

Чудя се също, как ли са „принудили“ Орешарски да назначи момчето на мама. Може би са му набивали клечки под ноктите и после са ги палили.

Или пък са му дали пари? Ама ако ти дам 100 кинта, за да пръднеш в църква, дали ще ти признаят, че си „принуден“?

Ако на първа среща новото гадже се яви преяло чесън, пияно, опипа те показно, повърне, след което в твое присъствие си уговори blind date с вчерашен познат от www.gepime.com, после се окаже, че не се е подмило и накрая заяви, че „след това“ не се целува, ще му дадеш ли още един шанс?

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Още един шанс явно очаква да има и Главният прокурор Цацаров, , който печели все по-голямо обществено одобрение и не по-малко частно съмнение.

Той похвално бързо забрави начина си на номиниране (еманципацията от идиоти винаги се приветства). След това обаче прекалено светкавично прие в работен порядък прясно „закълналия“ се (депутатско Дарин-Матовско спрежение на глагола) Делян Пеевски. Да си в масонска ложа със странни лица е личен избор и не е непременно укоримо. Нередно е обаче отношенията ви да се изсипват отвъд сбирките ви.

Преди това, в деня за „размисъл“ пък Прокуратурата (дали без намесата му?) в дух на обективност обяви, че 350 000 бюлетини са „готови за експедиция“ (вероятно вътрешната готовност на бюлетините е била установена чрез разпит на всяка една от тях).

На леко истеричния сигнал на Бойко Борисов, че се готви убийството му „в ареста“ Цацаров реагира доста емоционално, като рече, че такова престъпление в България не може да се извърши, защото … там имало закони. Не знаех, че законът осуетява престъплението. Мислех си, че само го превенира и наказва.

Та, естествената ми симпатия към интелекта на Цацаров (какъвто той без всяко съмнение има в обилие) се бори с опитите му да действа несъвместимо с редното.

Имате още шанс, Сотире, но не го пропилявайте. И както казваше покойният Съдия Румен Янков – като не знаеш, какво да правиш – приложи закона.

21. юни 2013

2 коментара по “Протестите от 14 юни 2013 и следващите дни – откъслеци-”

  1. Денислав казва:

    Приложимият закон у нас май е този на джунглата. Млад съм да знам кой го е внесъл, обаче виждам, че допълненията към него ги обнародват ежедневно.

    Какво по-нагло (и страшно!) от това да правиш нещо само защото можеш?…И да не се съобразяваш с нищо друго. Тук сме.

  2. Делян казва:

    Страхотен! Бързам да споделя :)

Вашият коментар