Сбогом, приятелю!

Тео Пиперков

06 юли 1958 – 17 декември 2013

За мъртвите обикновено говорят пресилени думи. За теб и пресилените думи са слаби.

Докато други се сдобиваха с титли, ти се задоволи, да бъдеш уникален.

Успяваше ако не да правиш, каквото искаш, то поне да не правиш, каквото не искаш. Което май е същото.

Съчетаваше изключителна деликатност с крайна неотстъпчивост. Не спореше с тези, с които няма смисъл. Даваше в обилие там, където ти се виждаше да си струва. Един път не те чух, да натрапиш мнението си – защото знаеше, че натрапването в света на идеите е безпредметно. В двадесет и седемте години, в които преподаваше, са те слушали десетки хиляди бъдещи юристи. Някои от тях освен да се слушали, са те и чули. И това е много; и ти го знаеше.

Съветваха ме да не дружа с тебе. Защото не си си написал дисертацията. Приятелството ни им се зловидеше, не защото ти им го отказваше, а защото нямаше как да го имат.

Имам невероятното щастие, да си ми приятел. Да сме били заедно дълго и често. И да нямам усещането, че съм пропуснал нещо в общуването си с тебе. Защото то изглеждаше безначално и безкрайно. Много ми е мъчно, че няма да сме заедно в обичайните досега форми. Ти обаче си ме учил, че ние юристите само намираме формата, с която да облечем същностното. А същностното си го знаем.

До някъде там и до някога – но пък завинаги.

Твой,

Кристиан

9 коментара по “Сбогом, приятелю!”

  1. Иван Йорданов казва:

    Сбогом, Тео! Почивай в мир.

  2. Деян Герчев казва:

    Пиперков беше най-добрият, който някога ми е преподавал. Може да се каже, че има основна заслуга да практикувам в сферата на частното право сега. Можех да го слушам в продължение на часове без да загубя интерес /а и не само аз/. Имаше дарбата и ерудицията да предава не само фактите, но духът и идеите, които стоят зад тях. Обичаше правото и самото преподаване – беше готов като един древноримски оратор винаги и навсякъде да дискутира със студентите си. Често цитираше Клаузевиц, споделяше опита и наблюденията си, даваше ни важни практически съвети, някои от които оцених едва по-късно. Беше от преподавателите, за които да се научиш да мислиш, беше по-важно от това да знаеш всичко. Именно заради него съм прочел учебника по Римско частно право повече пъти отколкото всички други по време на следването си. Убеден съм, че едва ли има човек, на когото да е преподавал или с когото да е общувал, който да не си спомня за него с добро.

  3. Бог да прости Теодор Пиперков!

    Той беше много рядък талант и изключително вдъхновяващ преподавател. Беше удоволствие да го слушам и да го познавам.

    Моят спомен за него, е че бърза и оригинална мисъл и голяма памет за древността и страхотно чувство за хумор.

    Никога няма да забравя вдъхновящите му и пламенни лекции, в които увличаше студентите си с красноречието и ни водеше като искински легионер в света на древното право.

    Ще ни липсва твоя дух учителю…почивай в мир!

  4. Йордан Тодоров казва:

    Страхотен човек и преподавател, който е имал честта да се докосне до неговата същност е разбрал що за човек е гл. ас. Теодор Пиперков! Неговият стил на преподаване неминуемо е оставил отпечатък върху всички студенти! Каквото и да напишем за него винаги ще е нищо, тъй като не се описва лесно такъв човек! Дълбок поклон пред паметта му!

  5. Мирослав Мичев казва:

    Какъв светъл спомен имам от упражненията при ТЕОДОР ПИПЕРКОВ през есента на 1988 г. – млад, весел, непринуден, забавен, остроумен, готин, ерудиран без да е надменен, обясняващ на неразбралите с търпението на учител в първи клас, дискутиращ с любознателните като със съмишленици… Защо, Господи???

  6. Велизар Стоянов Костадинов казва:

    Обичаният от мен Теодор Пиперков ме вдъхновяваше и насърчаваше да се изправям винаги в трудните моменти – „дори и да отстъпиш назад с една крачка, ако се бориш впоследствие ще си с две крачки напред и все ще се намери някой, който да те оцени“, казваше той.

    Въпреки че реално аз бях обикновен студент в първи курс, съветите му в общуването си към мен като юрист към юрист бяха следните:

    1. „По-надалеч се чува гласът на този който говори по-тихо и мъдро, отколкото този, който счита себе си за високоумен, но говори високо и с презрение“.
    2. „Юристът е длъжен да направи юридически придвидимо безкрайно непредвидимото поведение на човека“.
    3. „Не всичко може да се предвиди в правото, но правото казва кога и как може да се отговаря“.
    4. “ Веднъж наследник, винаги наследник – веднъж юрист, винаги юрист !“
    5. “ Римската империя е завлядяла света два пъти – веднъж с меча на своята армия, и втори път с меча на своето римско право“.
    6. „Съществувало е време и място, когато в света се е говорил на един правен език и правната система е била единна“.
    7. Цитираше „Князът“ на Н.Макиавели – „Бащина смърт се забравя, но бащин имот – никога“.
    8. „Човешките проблеми – това са вещите“.
    9. „Човек краде от века до века, така е било, така и ще остане“.
    10. „Проблемът е, че човек се привързва към вещите“.
    11. „Юристът командва армия от факти, които следва да се противопоставят на тежки последици и да ги преодолеят.
    12. „Юристът трябва да говори бавно, но да мисли бързо, иначе ще бъде погубен“.
    13. „Юристът винаги живее и работи в лоша обстановка. Всички и всичко са против него. Но той е длъжен да изпълни своя ангажимент и ще се въздигне“.

    …………………………..

    Безкрайно уважителен и общителен! Почтен с Величествен Дух! Енергичен. Достолепен. Никога не привличаще внимание с искания, ние искахме да го слушаме. Никога не се оплакваше. Никога не се отказваше.Истински боец! Вярваше в правото, вярваше в нас. Не търсеше последователи, ние бяхме неговите последователи.
    Той ни остави мъдри съвети. Подаде ни ръка в трудните моменти. Беше винаги готов да разясни или поясни. Беше с нас – сърцат и духовит…………………….
    Думите не могат да пресъздадат всичко, което чувствам, ……….
    Теодор Пиперков е моят еталон за поведение като юрист, наученото в правото от мен се основава на неговата философия, виждания и принципи. Тези принципи и идеи никога не съм ги забравил повече от 7 /седем/ години. „Така е било, така и ще бъде“, казваше той.

    Поклон. Дълбок поклон!
    Велизар К.

  7. Станислав Христов казва:

    Бог да го прости! Как пък си отиде още ненавършил 55 години?! А в ЮФ на СУ е пълно с посредствени типове, зовящи се „професори“ и „доценти“, да не пропусна и – „доктори на науките“

  8. Станислав Христов казва:

    Извинявам се – току навършил 55 години. Жалко.

  9. Боянов казва:

    Преди време станах неволен свидетел на следната случка:

    Теодор Пиперков говори със свой колега преподавател, държи книга в ръка (явно учебник по римско право), отваря я: „Толкова е одраскан! Вижте как милото ми момиче много се е трудило да изучи римското право.” Веднага си помислих: „Що за човек сте Вие, ас. Пиперков?”. Кое остава скрито зад думите, лекциите-спектакъл, нашето студентско изумление, зад авторитета на преподавателя (макар един от най-готините ни и обичани преподаватели)? Дълго умувах и търсих другото лице на хората, другото сърце на хората, другата им страна. Разбрах, че същественото е невидимо за очите.

    Не съм се интересувал клюкарски от това, но ме докосна сърдечно искрената проява на нежност в отсъствие на този, към когото е насочена. Учуди ме спонтанността, защото тя не намира място в академичните среди всеки ден. Как той е намирал място там всеки ден, не си обяснявам…

    Спомням си още с колко добронамереност той ме изпита в първи курс, чак парадоксално беше, че през цялото време докато развивах въпроса си, исках да го избегна и ако може да седна при когото и да е друг, но не при него. Но така се случи, никой не ме питаше…

    Тежко е някак си, че никой не ни пита нас-човеците за толкова много неща …
    Тежко е, че от днес за студентите по право чувството „Пиперков” ще е непознато. А за нас остава честта, че е бил първият, който е будил любовта ни към правото и историята.
    *
    Мир на душата Ви!

Вашият коментар