Надеждите

Човек не си създава надежди.
Причинява си ги.

4 коментара по “Надеждите”

  1. Мария казва:

    Изглежда ми извадено от контекст…

  2. Димитър Тотев казва:

    Не е извадено от контекст. Просто мъдрост. “Авторът” “изхожда” от едни скептични позиции, за да подкопае възторженото ни възприемане на надеждата и да ни обърне внимание, че с нея си причиняваме разни “тегла” в живота. Че надеждата има и обратна страна. А също и че надеждата е субективен мисловно-психологически акт.
    Този мой малоумен текст е “издържан” в добрите традиции на популярните текстове от списания за масово потребление през периода 60-те, 70-те и 80-те.

  3. Мария казва:

    Ще стане като оная история с Вазов, който написал анализ по литература върху Под Игото за някакво роднинско дете, и получил.. двойка. Може и четворка да беше. :) ) Звучи ми достоверно.

  4. Димитър Тотев казва:

    Но не е същото, защото не съм аз авторът на коментирания текст. (отне ми около две седмици, за да открия логическата грешка в предложената от Вас аналогия; горе-долу толкова и повече ми трябва, за да се сетя какво да отговоря на процесуалните изявления на отсрещната страна в съда)

Вашият коментар