Надеждите
Човек не си създава надежди.
Причинява си ги.
Публикувано на 30.12.2013 в 15:51 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.
Изглежда ми извадено от контекст…
Не е извадено от контекст. Просто мъдрост. “Авторът” “изхожда” от едни скептични позиции, за да подкопае възторженото ни възприемане на надеждата и да ни обърне внимание, че с нея си причиняваме разни “тегла” в живота. Че надеждата има и обратна страна. А също и че надеждата е субективен мисловно-психологически акт.
Този мой малоумен текст е “издържан” в добрите традиции на популярните текстове от списания за масово потребление през периода 60-те, 70-те и 80-те.
Ще стане като оная история с Вазов, който написал анализ по литература върху Под Игото за някакво роднинско дете, и получил.. двойка. Може и четворка да беше.
) Звучи ми достоверно.
Но не е същото, защото не съм аз авторът на коментирания текст. (отне ми около две седмици, за да открия логическата грешка в предложената от Вас аналогия; горе-долу толкова и повече ми трябва, за да се сетя какво да отговоря на процесуалните изявления на отсрещната страна в съда)