Много симптоматично е, как в „политическото говорене“ по повод казуса с назначенията в ЦИК от президента спорът е принизен до „Така е!“ – „Не е така!“.
„Аргументацията“ на страните е на равнище начални училищни отделения.
Причината не е само във вродената у повечето ни ръководни политици глуповатост и непроменена малограмотност. Причината е и в публиката, годна да поема аргументи до предлаганото равнище и после да иде да гласува съобразно това, което е успяла да разбере. Причина има най-сетне и в ирелевантността на всяка аргументация.
Тук явно е важно, кой има властта, а не как я упражнява.
Тука е така.
Ако искате да видите как се справят канадците в сходна ситуация, цъкнете в Google Marc Nadon Supreme Court.
Разбира се, че тук има значение само докопването до властта, а не как се упражнява. Партиите, които сега управляват не спират да ни го натякват. Има нещо дълбоко безцеремонно, в начина, по които се държат. Всъщност, това не е управление, а преседяване на властови постове, в периода на мандата. Управлението изисква интерес към процеси в обществото и желание, те да се разберат и насочат в посока, която управляващият вярва, че е добра за обществото. Това изисква важни човешки ценности и качества. Например – добросъвестност.