Катедрен съвет в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 12 септември 2014, 13 часа.
Присъстват 27 преподаватели по гражданскоправни науки.
Решава се въпрос по преразпределение на вакантен лекционен курс.
Претендентите да водят курса са постигнали съгласие помежду си, което катедрата одобрява.
По този повод е направено предложение, за такива ситуации в бъдеще да се изработят правила, съобразно които вакантният курс да се възлага по предварително определени критерии, а не ad hoc, propter personam или вследствие на вътрешни уговорки между малцина.
Реагират само хабилитирани преподаватели. Из репликите:
„Те тези правила няма да имат правна сила.“
„Досега не е имало правила, няма нужда.“
„Не е достигнато достатъчно напрежение, което да прави правила необходими.“
„Кой ще ги напише?!“
В резултат на последващо просветление на инициатора на дискусията се предлага, той да си ги напише.
„Недейте, ще вземе да ги напише наистина!“ Инициаторът заявява, че е готов да формулира правилата в кратък срок.
„Никой няма да ги спазва…“
Прави се процедурен опит, въпросът да се отмине, като се постави на разглеждане следващата точка от дневния ред.
Инициаторът упорства за яснота и иска гласуване по предложението, като го формулира „Искаме ли правила, или всеки път въпросът ще се решава ad hoc?“
За приемането на правила гласуват петима преподаватели по гражданскоправни науки. Двама хабилитирани и трима асистенти.
Останалите двадесет и двама преподаватели по гражданскоправни науки са против.
Добре, че не сте присъствали на общо събрание на отделение в СРС, свикано за да се реши кой и как да поеме забатачен състав на някой колега съдия, който е спрял в един момент да работи /по една или друга причина/.
„Хабилитирани“. Как звучи само?! Като че ли са диагностицирани.
Как може да има правила за неизвестно коя овакантена дисциплина, да е известно кой от неизвестния кръг квалифицирани и желаещи ще я поеме?
„Искаме ли правила, или всеки път въпросът ще се решава „ad hoc“?“…май и „всеки път „ad hoc“ пак си е правило… Милата ни родна наука(така ми се иска тук да сложа едно ударение)!