Времето е особено

Времето е особено.

Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.

Времето е особено.

Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.

Времето е особено.

-          знаем закона, но сме забравили приличието;
-          търсим формални доказателства за очевидното;
-          спазваме процедури, за да загърбим разума;
-          решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.

Времето е особено.

-          Полуграмотните са на почит;
-          Безчестните са богати;
-          Честните – нечути;
-          Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.

Времето е особено.

-          правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
-          за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.

Не се лъжете. Времената винаги са били особени.

Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде”. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.

Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат”.

Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.

Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.

Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.

Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.

Gaudeamus igitur!

София, 12 юни 2010 г.

Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.

3 коментара по “Времето е особено”

  1. Деяна казва:

    Къде е домейнът на „светлата страна“? Светлата страна е само в книгите, в писането, в преподаването, в „сърцето“, което често за разлика от ума, разпознава правото и доброто.
    Върху всичко отвън пада сянката на тъмната страна. Честните не са просто „нечути“, те са онемели…
    Кой не се е страхува или не е правил „малките компромиси“…
    Преди години вярвах, че „системата може да бъде изработена“, за да разбера днес, че системата ни „изработва“ всички… И това е все наш избор, и наша вина… Колкото повече опит трупаш в ежедневните социални сблъсъци, толкова повече си даваш сметка за илюзиите, които си имал за правото…
    Тъга и самотата е за тези от нас, които все още могат да различават тъмното от светлото, честното и развратното, доброто от злото…
    Един ден разбираш, че хора, които не са учили право, имат много повече яснота за това „що е право?“ и справедливо… А ние с нашите претенции да знаем правото често оставаме заплетени в лабиринтите на самовлюбени правномисловни конструкции…
    В крайна сметка осъзнаваш, че „практикуването на правото“ все повече убива добрия и честен човек в теб, че правните ценности са заместени от „стойности“…

  2. Bongo казва:

    Времето е особено. А ние завършваме. Времето е … своеобразно. И ние (почти) всички се оказваме изведнъж в центъра на това своеобразие. Честито, абсолвенти ! На добър час в живота…

    Светлата страна е трудна, самотна и несправедлива, между другото е и бедна. Но е светла, това е най-голямото й предимство. То не е никак малко.

    Като че ли, мимоходом споменатата тук бедност е тази , която хваща вниманието и въпреки, че не изглежда да е тема на коментара, общото впечатление се върти все около нея. Защото в това объркано време да си и беден е смущаващо. По-лесно, честно казано , бихме преживяли самотата и несгодите, пък и несправедловостта… Само да не е бедност ! Нали всички сме се събрали големи юристи да ставаме . Едва ли е за чест и слава!

    Това е нещо, за което не говорим в университета . Разбираемо – не е академично, а и е твърде злободневно. Ние, както се разбрахме, големи хора ще ставаме – учени хора. Не е ли обаче именно тук големият проблем ? Хората са принудени да избират да бъдат честни или богати. Или – или ? И двете не може ! Ако трябва да се зададе съвсем правилно въпроса – Или честен, самотен и онеправдан, или богат, тръгнал по лошия път? Морална дилема! Ясно е кое ще изберат. Но те щяха да изберат същото и ако им се предложеше богат в комбинация с всички останали нещастния срещу честността.

    О, времена! О, нрави! Вие винаги сте по своему мътни.

    Дали ще е неблагоразумно да вярваме, че нещо, повтаряло се хиляди години досега, може да се промени ? Да си спомним какво се случва с младия момък в „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“. Това е, което виждаме, обръщайки се назад. Вероято същото стои и напред.

    И накрая … Да се вярва в Доброто и в Човека е доказано неефективно. Да се разчита, че човекът ще се посвети на справедливостта, защото изведнъж ще я обикне е нереално. Обществото ни страда от много болести, казват някои. И иска лек срещу всяка. Нашите „болести“ са всъщност симптоми на една единствена. Ако искаме да се отървем от нея, трябва да лекуваме причината, не следствията.

  3. рая казва:

    успех и кураж. Много злоба, много завист… Но, да, има и Добро.

Вашият коментар