Времето е особено.
Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.
Времето е особено.
Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.
Времето е особено.
- знаем закона, но сме забравили приличието;
- търсим формални доказателства за очевидното;
- спазваме процедури, за да загърбим разума;
- решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.
Времето е особено.
- Полуграмотните са на почит;
- Безчестните са богати;
- Честните – нечути;
- Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
Времето е особено.
- правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
- за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.
Не се лъжете. Времената винаги са били особени.
Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде”. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.
Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат”.
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.
Gaudeamus igitur!
София, 12 юни 2010 г.
Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.
Къде е домейнът на „светлата страна“? Светлата страна е само в книгите, в писането, в преподаването, в „сърцето“, което често за разлика от ума, разпознава правото и доброто.
Върху всичко отвън пада сянката на тъмната страна. Честните не са просто „нечути“, те са онемели…
Кой не се е страхува или не е правил „малките компромиси“…
Преди години вярвах, че „системата може да бъде изработена“, за да разбера днес, че системата ни „изработва“ всички… И това е все наш избор, и наша вина… Колкото повече опит трупаш в ежедневните социални сблъсъци, толкова повече си даваш сметка за илюзиите, които си имал за правото…
Тъга и самотата е за тези от нас, които все още могат да различават тъмното от светлото, честното и развратното, доброто от злото…
Един ден разбираш, че хора, които не са учили право, имат много повече яснота за това „що е право?“ и справедливо… А ние с нашите претенции да знаем правото често оставаме заплетени в лабиринтите на самовлюбени правномисловни конструкции…
В крайна сметка осъзнаваш, че „практикуването на правото“ все повече убива добрия и честен човек в теб, че правните ценности са заместени от „стойности“…
Времето е особено. А ние завършваме. Времето е … своеобразно. И ние (почти) всички се оказваме изведнъж в центъра на това своеобразие. Честито, абсолвенти ! На добър час в живота…
Светлата страна е трудна, самотна и несправедлива, между другото е и бедна. Но е светла, това е най-голямото й предимство. То не е никак малко.
Като че ли, мимоходом споменатата тук бедност е тази , която хваща вниманието и въпреки, че не изглежда да е тема на коментара, общото впечатление се върти все около нея. Защото в това объркано време да си и беден е смущаващо. По-лесно, честно казано , бихме преживяли самотата и несгодите, пък и несправедловостта… Само да не е бедност ! Нали всички сме се събрали големи юристи да ставаме . Едва ли е за чест и слава!
Това е нещо, за което не говорим в университета . Разбираемо – не е академично, а и е твърде злободневно. Ние, както се разбрахме, големи хора ще ставаме – учени хора. Не е ли обаче именно тук големият проблем ? Хората са принудени да избират да бъдат честни или богати. Или – или ? И двете не може ! Ако трябва да се зададе съвсем правилно въпроса – Или честен, самотен и онеправдан, или богат, тръгнал по лошия път? Морална дилема! Ясно е кое ще изберат. Но те щяха да изберат същото и ако им се предложеше богат в комбинация с всички останали нещастния срещу честността.
О, времена! О, нрави! Вие винаги сте по своему мътни.
Дали ще е неблагоразумно да вярваме, че нещо, повтаряло се хиляди години досега, може да се промени ? Да си спомним какво се случва с младия момък в „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“. Това е, което виждаме, обръщайки се назад. Вероято същото стои и напред.
И накрая … Да се вярва в Доброто и в Човека е доказано неефективно. Да се разчита, че човекът ще се посвети на справедливостта, защото изведнъж ще я обикне е нереално. Обществото ни страда от много болести, казват някои. И иска лек срещу всяка. Нашите „болести“ са всъщност симптоми на една единствена. Ако искаме да се отървем от нея, трябва да лекуваме причината, не следствията.
успех и кураж. Много злоба, много завист… Но, да, има и Добро.