За съдебната реформа

За нея има или политическа воля, или престъпно противопоставяне.
Tertium non datur.

Един коментар по “За съдебната реформа”

  1. Димитър Тотев казва:

    Искам да си кажа мнението за съдебната реформа.
    Нищо определено не е написано и предложено за обсъждане по въпроса какъв е проблемът, който реформата иска да реши. Не знам каква метафора да използвам, за да обрисувам състоянието на общото разбиране за недостатъка на българското гражданско и наказателно правораздаване. Опитайте се да формулирате в едно или две изречения дефиниция на дефекта на съдебната система и ще установите, че (а) не можете, или (б) като го формулирате не сте сигурен, дали съвпада с дефиницията на който и да е друг „мислител“ по въпроса. Има някакво размазано, подразбиращо се, мъгляво нещо, което вси в обществото по въпроса. Има ключови думи (няма от къде другаде да почнем в случая) „корупция“, политически натиск на назначения, ……… Букетът от ключови думи и концепции още не показва общоприето разбиране за проблема. Това е информация в насипно състояние, от която могат да се правят журналистически материали. Не служи за изработване на план какво да се промени и как.
    Моето разбиране за началото на проблема (и то, разбира се, не съвпада с разбирането на другите) е недобри процесуални закони. Помислете, ще имаме ли добра правосъдна система, ако всичко за нейното подобрение се съсредоточава в смяна на хора и начина на избирането им. Каквито и хора да сложите, процесуалните закони са същите. Много искам да чуя дискусия за съдебната реформа, която всъщност е дискусия за РЕФОРМА НА НАШЕТО ПРОЦЕСУАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.“ И сега, разбира се, улегнали колеги, високомерно ще се учудят какъв ми е проблемът с така добре оформените ни процесуални закони. Особено ГПК. Проблемът ми е, че ГПК дава прекалено голяма власт на съдията да преценява доказателствата. Няма правила за логическа работа с доказателства. Поне някакви правила. Знаете, че има само два случая, в които съдията е обвързан в преценката си („материална доказателствена сила“) – подписан частен документ обвързва съда, че наистина лицето което документът споменава като сложил подписа си, е то, до доказване на нещо друго и съдържанието на официални документи. Може ли да има повече правила какъв да е фактическият извод на съда от дадена комбинация от доказателства ?

Вашият коментар