За съдебната реформа
За нея има или политическа воля, или престъпно противопоставяне.
Tertium non datur.
Публикувано на 20.01.2015 в 15:15 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.
Искам да си кажа мнението за съдебната реформа.
Нищо определено не е написано и предложено за обсъждане по въпроса какъв е проблемът, който реформата иска да реши. Не знам каква метафора да използвам, за да обрисувам състоянието на общото разбиране за недостатъка на българското гражданско и наказателно правораздаване. Опитайте се да формулирате в едно или две изречения дефиниция на дефекта на съдебната система и ще установите, че (а) не можете, или (б) като го формулирате не сте сигурен, дали съвпада с дефиницията на който и да е друг „мислител“ по въпроса. Има някакво размазано, подразбиращо се, мъгляво нещо, което вси в обществото по въпроса. Има ключови думи (няма от къде другаде да почнем в случая) „корупция“, политически натиск на назначения, ……… Букетът от ключови думи и концепции още не показва общоприето разбиране за проблема. Това е информация в насипно състояние, от която могат да се правят журналистически материали. Не служи за изработване на план какво да се промени и как.
Моето разбиране за началото на проблема (и то, разбира се, не съвпада с разбирането на другите) е недобри процесуални закони. Помислете, ще имаме ли добра правосъдна система, ако всичко за нейното подобрение се съсредоточава в смяна на хора и начина на избирането им. Каквито и хора да сложите, процесуалните закони са същите. Много искам да чуя дискусия за съдебната реформа, която всъщност е дискусия за РЕФОРМА НА НАШЕТО ПРОЦЕСУАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.“ И сега, разбира се, улегнали колеги, високомерно ще се учудят какъв ми е проблемът с така добре оформените ни процесуални закони. Особено ГПК. Проблемът ми е, че ГПК дава прекалено голяма власт на съдията да преценява доказателствата. Няма правила за логическа работа с доказателства. Поне някакви правила. Знаете, че има само два случая, в които съдията е обвързан в преценката си („материална доказателствена сила“) – подписан частен документ обвързва съда, че наистина лицето което документът споменава като сложил подписа си, е то, до доказване на нещо друго и съдържанието на официални документи. Може ли да има повече правила какъв да е фактическият извод на съда от дадена комбинация от доказателства ?