По повод Манифеста за Републиката

Тъжно прав се оказвам в предвижданията си.

Вече се изля в словесна форма очакваното:

“Бих подкрепил, ако

1) бяхте напсували съседа, дето ми спира на моето си паркомясто;
2) бяхте споделили мнението ми за гей-браковете;
3) бяхте дошли на хепънинга за защита на белогъзата сладкопойка в с. Бутниколец;
4) подкрепяхте мнението ми по спора filioque в светлината на тълкуването на св. Августин от Зигмунд Биркенщайн-Хробок и
5) барем бяхте от ЦСКА.”

Затова няма Република и затова малцина сме За Нея.
Затова по тия земи има даже не градове, не дори и села, не най-после и махали. Има колиби. С много високи дувари около тях.

На които можеш да напишеш “кур” и да си ходиш.”

www.zarepublikata.eu

2 коментара по “По повод Манифеста за Републиката”

  1. Димитър Тотев казва:

    Нищо не разбирам.

  2. Стефан Тихолов казва:

    Аз като че ли съм в групата на добре осведомените оптимисти. По-лошото е, че вече няма Държава. А най-лошото е, че това е отдавна. Обикновено човек като не знае къде отива, стига някъде другаде. Това важи и за народите, мисля. Иначе в България политици много, но държавници малко, както вече е казвано. Та преди да си вземем Републиката май първо ще се наложи да си върнем Държавата, защото липсата на Държава води до саморегулация вътре в едно общество, а тя обикновено се налага от простите, наглите, арогантните и като цяло от “неумните”, а категорично и от неморалните. Поради това тази саморегулация не може да надскочи принципа на саморазправата. Остава надеждата, че тук са останали и хора, на които дори да им се иска да напишат или да извикат “кур”, няма да си тръгнат.

Вашият коментар