Сбогом, професоре!

(проф. Петко Станев Попов, 1932 – 2011)

Сбогом, професоре.

Вие ми подарихте една осъществена мечта.

Една вечер преди 20 години старият бакелитов Siemens вкъщи звънна. Бяхте Вие. И в присъщия Ви стил безапелационно рекохте „Какво правиш бе, младеж? Готов ли си за упражненията си в сряда?“ Замрях от изненада и не можех да повярвам, че студентската, а и детската ми мечта – да преподавам - се осъществява.

Тя се осъществява и до днес. Благодарение на Вас, професоре.

С Вас си отива една епоха.

В тая епоха катедрата ни беше като единно семейство. Вероятно по-голямо от разумното. В което не всеки обичаше всекиго. Вие бяхте бащата на това семейство.

И все успявахте да спогодите, да разпределите и да усмирите. С привидната си хаотичност смогвахте всякога да въдворите ред.

Давахте път. Бутахте ни по него. Понякога силом. Понякога напразно. Винаги с обич.

Сега не дават път. Спъват по него. Понякога подло. Понякога с грубост. Понякога с безразличие и никога с обич.

Благодаря Ви, професоре.

Вие ме обичахте. Знам го. И аз Ви обичам. Знаете го.

Сбогом.

In memoriam Prof. P. Popov

2 коментара по “Сбогом, професоре!”

  1. адв.Михаил Димитров казва:

    Едва днес, преди малко, научих за смъртта на един от любимите ми преподаватели – проф. дюн Петко Попов. Стана ми много мъчно. Хубавите, свестните хора, един по един си заминават. Отиват си от нас. БЯХМЕ ПРИЯТЕЛИ С НЕГО! Беше невероятен преподавател и човек. Бог да те прости професоре. Искрени съболезнования на семейството.
    сем. Димитрови – Враца

  2. адв. георги Михайлов казва:

    Със закъснение от почти три години научих за смъртта на професор Попов. Моите най-искрени съболезнования на близките и семейството му. Не ще забравя никога лекциите и упражненията на професора. Толкова много неща ни научи той, неща, които и до днес използваме в професията ни. Поклон!

Вашият коментар