Едно старо писмо

 Измъкнах го от един още по-стар джоб.

5 коментара по “Едно старо писмо”

  1. aleksandra казва:

    животът е една разбита илюзия ….

  2. aleksandra казва:

    ..която хората сами си създават.

  3. Елица казва:

    Навярно не всяка жена владее така словото, а още по-малко мъже имат щастието да получат като подарък за деня рожден.. красиви думи с горчив привкус. Навярно обаче и не всеки би ги оценил…

  4. Мария казва:

    Открих го в една стара тетрадка от младежките години на мой близък човек, с неизвестен (за мен) автор.

    Не позволявайте светът да остарява

    Това ли, Боже мой, е старостта?!
    С отмерен жест света да преценяваш
    и от амвона строг на мъдрростта
    благочестиви мисли да раздаваш.

    На непогрешимите везни
    със грамове добродетелта да мериш,
    да съдиш строго чуждите вини,
    скрил собственото свое лицемерие.

    И снизходително да гледаш как
    лети в небето детското хвърчило.
    Защото си разбрал, че в своя бяг,
    то горе нищичко не би открило.

    О, ако това е зрелостта,
    не позволявайте светът да остарява!
    Простете му дори наивността
    във детските хвърчила той да вярва!

    И нека да се лута и греши,
    да тича подир облаци и вятър,
    за детските хвърчила да тъжи,
    несъвършен да бъде той и всякакъв…

    И нас като ни няма, и тогава –
    не позволявайте светът да остарява!

  5. Магдалена казва:

    Авторът на „Не позволявайте светът да остарява“ е Людмила Исаева.

Вашият коментар