Публикувано на 21.03.2011 в 13:47 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Коментарите са изключени.
Навярно не всяка жена владее така словото, а още по-малко мъже имат щастието да получат като подарък за деня рожден.. красиви думи с горчив привкус. Навярно обаче и не всеки би ги оценил…
Измъкнах го от един още по-стар джоб.
животът е една разбита илюзия ….
..която хората сами си създават.
Навярно не всяка жена владее така словото, а още по-малко мъже имат щастието да получат като подарък за деня рожден.. красиви думи с горчив привкус. Навярно обаче и не всеки би ги оценил…
Открих го в една стара тетрадка от младежките години на мой близък човек, с неизвестен (за мен) автор.
Не позволявайте светът да остарява
Това ли, Боже мой, е старостта?!
С отмерен жест света да преценяваш
и от амвона строг на мъдрростта
благочестиви мисли да раздаваш.
На непогрешимите везни
със грамове добродетелта да мериш,
да съдиш строго чуждите вини,
скрил собственото свое лицемерие.
И снизходително да гледаш как
лети в небето детското хвърчило.
Защото си разбрал, че в своя бяг,
то горе нищичко не би открило.
О, ако това е зрелостта,
не позволявайте светът да остарява!
Простете му дори наивността
във детските хвърчила той да вярва!
И нека да се лута и греши,
да тича подир облаци и вятър,
за детските хвърчила да тъжи,
несъвършен да бъде той и всякакъв…
И нас като ни няма, и тогава –
не позволявайте светът да остарява!
Авторът на „Не позволявайте светът да остарява“ е Людмила Исаева.