Има два вида книги – такива, които се препрочитат и такива, които въобще не трябва да се четат.

О. Уайлд (естествено)

chitanka.info	Хвърлете един поглед и вляво, за да не хвърляте някой лев напразно.
Books.Google.com
Project Guttenberg
europeana.eu
	Фридрих фон Хайек, Право, законодателство и свобода, т. 1, 2 и 3 Friedrich August von Hayek, Law, Legislation and Liberty (in 3 volumes) За да разберете, кой е формулирал най-добре икономическите ми убеждения:)
	Еразъм Ротердамски, Възхвала на глупостта Desiderius Erasmus Roterodamus, Stultitiae laus / The Praise of Folly / Lob der Narrheit (Torheit) Глупостта не намалява от книги, но с книга можем да се разтушим от нея.
	Умберто Еко, Как се пише дипломна работа Доста неща по темата можете да си намерите и ако напишете “Как се пише дипломна работа” в Google (повечето са тъповати, но цената за достъпността трябва да се плати) В заглавието авторът лъже. Ръководството всъщност е за докторат. И никой не го е разказал по-добре от него.
	Петко Венедиков, Спомени За да се убедите, че сегашното състояние на Юридическия факултет е отколешно.
	Оскар Уайлд, De profundis Както самият той казва, “Който прониква под повърхността, го прави на собствен риск”.
	Александър Кьосев, С ПОМОЩТА НА ЧУК Към критика на гилдийната идеология Текстът е известен още като “Нерадикален манифест”. Определено си струва, а е направо задължителен, ако сте убедени, че светът започва от вас. Конспект по история на чалгата (статия във в. “Сега” от вече далечната 2005 г.) Тук са подслонени и други негови неща. Следващият текст (“Чудовищата …”) е в поредицата от гласове, които се насложиха покрай разкритията около ДС-битието на проф. Богдан Богданов. Той следва във времето “отговора“, който уличеният роди след кратко колебливо мълчание. Да беше продължил с мълчанието, ако питате мен. “ЧУДОВИЩА” И “ХОРИЦА” НА ВЕЗНИТЕ. Българската дискусия за сътрудниците на комунистическите тайни служби и възможността за морална оценка, прошка или заклеймяване.
	Луций Аней Сенека, Нравствени писма към Луцилий Lucius Annaeus Seneca, Ad Lucillium epistulae morales Луцилий си ти. Сенека пък не живее непременно писмата, които така убедително пише. Възпитава Нерон. Резултатът не заслужава коментар. Както ще стане дума по-долу, човекът е комплексно същество. Да вземем годното и да приемем останалото.
	Оскар Уайлд, Портретът на мистър У. Х. Апология. Не непременно на изследователската добросъвестност.
	Вера Мутафчиева, Бивалици (кн. 1 – 3) и не/Бивалици (кн. 4) Картината на времето е безпощадна. Което не е пречило на авторката да сътрудничи на Държавна сигурност. Може би хората трябва да се приемат за комплексни същества.
	Антоан дьо Сент Екзюпери. То е ясно, кое: Antoine de Saint-Exupérie
	Уилям Шекспир, Сонети Голям смут. Вж. нагоре – О. Уайлд, Портретът на мистър У. Х. И още по-голяма красота. Красотата и моралът нямат непременно обща граница. Лично на мен преводът на Владимир Свинтила ми е по-симпатичен от този на Валери Петров. De gustibus non disputitur. Pour les goûts particulièrs non plus.
	Норберт Болц, Консумистически манифест Книгата е поносимо сложна. Без да дава отговори, ме накара да мисля. И да стигна до мои заблуди, които възприемам като истини. - защо вместо супермаркети в България има молове? - защо моловете изглеждат по-величествени от храм-паметника Александър Невски? - защо тероризмът е във възход? (отговорът, освен че май е грешен, така и не е даден) - защо бракът (ми) се скапа? (това ме интересува и чисто професионално)