За повторната окупация на Ректората от 24 януари 2014

За да е ясно и да не е никак „обтекаемо“:

НЕ ПОДКРЕПЯМ новата окупация на Ректората.

Нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка.

Тя не постига целите, които заявява, а им вреди.

Аргументирам:

1)      Смятам, че са малцина. Това ги лишава от достатъчна легитимност.

2)      Съставът им е твърде разнороден; нито е само студенски, а хептен не е само от Софийския университет. Това повдига въпроса, защо окупират Ректората, а не например Министерския съвет.

3)      Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия) е крайно неподходящ.

4)      Избраното действие – окупация – вече е доказано неефективно спрямо дебелокожите неща, които са на власт в момента.

5)      Страничните ефекти от това избрано неефективно действие обаче може да са доста неприятно ефективни:

  1. Намаляване на подкрепата в обществото;
  2. Разцепване на Ранобудните студенти;
  3. Разцепване на Преподавателите, подкрепящи Ранобудните студенти;
  4. Влизане на полиция в Университета (крайно тъпо ще е, това да не е ставало 126 години и да стане сега);
  5. Медийна злоупотреба с неизбежните за такова действие непремислености.

6)      Широка подкрепа не може да се очаква.

7)      Няма „революционна ситуация“ в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл. Поради това революционните действия на неподходящ декор могат лесно да се изродят.

8)      Това е разпиляване на гражданска енергия по много фронтове и по никое време.

Зад лицето на вярата винаги може да стане прозирна гримасата на екстремността. Единственото спасение сега е в хладния разум. След много месеци на силни и чисти емоции устремът заради самия себе си не е добра рецепта.

Напразните жертви – на хора,на енергия,на козове и на репутация – са само напразни, но престават да са жертви. Те стават прахосване.

8 коментара по “За повторната окупация на Ректората от 24 януари 2014”

  1. Николай Вазов казва:

    Съгласен съм с всички точки :) Но не мога да се отърся от тъжната констатация, че това население никога няма да роди „революционна ситуация“ в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл.“ И сто хиляди да се изправят пред Министерския съвет, онези отвътре пак ще се хилят, ще взимат милиардни заеми и ще направят интелигентния ни протест за посмешище, защото знаят, че „интелигентчетата“ не хвърлят коктейли молотов. Украйна кипи именно заради крайните, а не разумните поддръжници на промените. Защо ми се струва, че нашите промени, ако някога се случат, ще дойдат благодарение не 2-3 развилнели се футболни агитки … Дано греша…

  2. Яна Шишкова казва:

    Напълно споделям позицията!

  3. георги казва:

    повторната окупация всъщност постига обратен ефект. един от несъгласните с гласуването за „сваляне“ на окупацията окупира отново. създаването на мини аналог на обществената ситуация е аргумент в полза на нежелаещите да чуят исканията за оставка. техен аргумент е, че винаги може да се намери недоволен от решение и да предяви исканията си, но след като е проведена открита , демократична процедура , то това действие вече е неправилно.

  4. Никола Гюдженов казва:

    Тъпо е шепа калпазани провалили се като хора, да пречат на всички които желаят да учат и полагат на време изпитите си а семъчат да ги завлекат при себе си в блатото. Не всички имат време и средства за да си позволят подобни глезотии. Вижте ги потелевизията не са се научили да съставят правилно едно изречение.

  5. Емко казва:

    Г-н Таков, същите аргументи, които сега изтъквате, важат, макар и не с толкова голяма сила, и за предишната окупация. Сега можехте да замълчите. Вместо това проговорихте с гласа на лицемерието и затвърдихте убеждението ми, че на някои хора (към които и Вие спадате), просто не им се удава да излязат извън обвивката на научния работник и да се представят успешно.

    Все пак с нетърпение чакам Ваша нова лекция пред 200-300 ентусиазирани младежи (които нескромно се представяха навремето за цвета на студентското общество и негови представители), пред които да говорите за справедливост и морал. Признавам, че на тогавашните Ви публични изяви би завидял и най-върлия кариерист. Ето на такъв морал трябва да учите Вашите възпитаници от ЮФ! Все пак сиренето е с пари. Принципите – също ;)

    Вижте, аз не поставям под въпрос професионалните Ви качества. Но на арена, на която всички имат своето оръжие, а именно – арената на морала и справедливостта, Вашите оръжия много бързо се изтъпиха. Все пак надявам се, че в лоното на най-достойния държавен глава в новата Българска история Вие ще намерите едно признание за качествата Ви. Мисля, че с господин Плевнелиев сте добра двойка.

  6. Димитър Тотев казва:

    Емко, ако към собствените си писания имаше същата строга етична позиция, както към изявите, на Таков, които коментираш, нямаше да ги напишеш.

    Георги, „обратен ефект“ е смислен коментар, ако изобщо имаше някакъв ефект отначало. Точно защото нямаше, шепа хора се опитаха пак. Не може да има обратен ефект нещо, което никой не видя да има какъвто и да било ефект. Виж 4-та точка от текста, който коментираме.

  7. Лилия Славова казва:

    И аз не бях съвсем съгласна с окупирането на Ректората и първия път, и още повече при това странно ехо, наречено Окупация 2, защото винаги съм смятала, че няма място за политика там – в храма на Науката и най-вече при децата… но пък съм убедена, че е добре да има /по някакъв начин/ хора като г-н Таков в достатъчна близост до политиката, за да са полезни на държавата и на хората, примерно до Президента, па макар и /кой знае? вие, Емко, може би?/ с цената на компромис със себе си. А Емковци всякакви и още по-анонимни е имало и ще има винаги – човешката история блика от подобни примери на „хвърлящи камъни“ и говорещи /силно казано/ за справедливост и морал, и най-вече в тяхно име.

  8. димитър казва:

    Само да отбележа, че разцепването сред Ранобудните стана факт много преди тази окупация.

Вашият коментар