Френският посланик си тръгна от България. Без орден. Беше казал тежки думи на правителството. Правителството си отмъсти, като не му даде орден на изпроводяк.
Правителството обаче забравя три неща.
Типична психология на преливане на чашата. Масова психология и масово преливане на маса чаши. Двадесет и трета година вродено наглата част от България обуначва вроденото читавата.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Като се почне от
- правенето на политиката „по чехли“ още във Великото народно събрание;
- селективната оборка на документи от Държавна сигурност, многократните, но половинчати вадения на подходяща част от тях;
- журналистиката стил „fin du ciecle“, ама fin не на 20., а на 19. век, която напоследък мина на ниво тенекиена будка за мазни банички пред Битака;
- перманентното присъствие в сутрешни блокове на Петьо Блъсков и Валери Найденов (в неясно качество, но с ясна заръка), на ред социолози и социопати, политолози и политически чудовища (в ясно качество на щатни служители на партии и банки), финансисти, изпълняващи финансово подплатени поръчки (Хърсев), религиозни комунисти (В. Дърева) и реформатори на Партията , но на заден ход (Т. Дончева), психоаналитици, загърбили уредното място до Фройдовата кушетка и заели неподходяща поза в политиката (Н. Михайлов) и на прокурори с предимно медийна специализация (Н. Кокинов),
мине се през всичките „политически“ назначения (т.е. неподлежащи на прилична аргументация), в частност в правната сфера, и поименно:
- първия главен прокурор Татарчев;
- втория главен прокурор Филчев;
- боя се, четвъртия главен прокурор Цацаров – и може би ще се боя още седем години;
- конституирането на Висшите съдебни съвети (от участие в последния от които съдбата ме пожали преди няколко месеца);
- голяма част от ръководните магистрати (Иван Григоров, Владислав Славов, оглавил Първи частен съд, пардон – ВАС, Владимира Янева, Светлин Михайлов, Марио Бобатинов и много, много други петна за съдебната система);
- преобладаващата част от номинациите в Конституционния съд
и се свърши със самоназоваващите се политически „елит“ (пази, Боже) –
та тази вродено нагла част вече трето десетилетие неотклонно показва на вродено читавата част, че:
- кадърността няма значение;
- моментната вярност (ограничена по време на половия, политическия, съдебния и административния акт) се цени повече от принципите;
- понятието „скандал“ има трайност два дни и никакви последици;
- думите „грехота“ и „срамота“ са безсъдържателни;
- аргументите отстъпват на наглостта;
- корупцията обезсмисля моженето;
- „правият път“ е смешен предразсъдък и не води до добруване;
- ако е „законно“, няма значение, дали е морално;
- ако няма как да е законно, ще го направим законно, като изменим закона по мярка на неморалното.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Интересно и знаменателно е, че протестите нямат конкретизиран политически адресат. Те са срещу Делян Пеевски (като квинтесенция на свинщината), срещу Министерския съвет (като еманация на икономически интереси, скрили се зад „планът Орешарски), срещу Народното събрание (произвело предходните две грозни явления) и срещу политическите партии въобще. Няма как и да е иначе – и МС, и НС, и партиите са еманация на всичката изброена без-образност, без-принципност, без-надежност, без-моралност. Протестите искат да махнат представката „без“ от тия думи.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
След като видяха, че в рядко лайно камък не се хвърля, хората мъдро взеха да заобикалят централата на „Атака“ (#ignorevolen). Напоследък и централата на ДПС е „пощадена“ от протеста. След решението на БСП от 20.юни, че „в момента смяната на ръководството не е подходяща мярка“ е вероятно, протестите да подминават и тази централа. Нищо чудно – партийните лидери се държат по пословицата „Ти му думаш, а оно пърди“. И протестиращите, водени от възпитание, обоняние и чувство за безмисленост, престават да им „думат“. Разбира се, отдалечаващият звук от продължаващите изпускания на газове ще се чува още дълго.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Станишев вчера с характерните за Първанов паузи между думите напънато заговори, че преживявал „душевен … катарзис“. Станишев, катарзисът винаги е душевен. Ако не е душевен, се нарича „баня“ и на нея се ходи всеки една-две седмици.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Между Венета Марковска и Делян Пеевски разликата е предимно количествена, антропоморфна (в полза на никого от двамата), но не и същностна. Безобразността и на единия, и на другия е сходна.
Просто тогава ГЕРБ имаше 1) късмета, чашата още да не беше преляла и 2) инстинкта, да не позволи Марковска да встъпи в длъжност.
БСП сега няма нито късмет, явно вече е загубила и инстинкти, а с бетонирането на Станишев от нощта на 20. юни на поста му доказа, че е загубила и разум.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Доста наглеци поискаха „още един шанс“ за правителството на Орешарски. И казаха, че не са му минали 100-те дни. И рекоха, че „ама нали махнахме Делян Пеевски“. И предположиха съчувствено, че „Орешарски сигурно са го принудили“.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Не знам, защо трябва да се изяде цялата тенджера, за да се разбере, че яденето не става. Даването на „още един шанс“ (а колко е крайната бройка?) е именно призив, да вземем и да изядем сервираната ни бълвоч докрай. Т.е., да позволим, да поокрадат, каквото могат и накрая, като се увенчаят с договор за Белене, да вървят да получат сребърниците. Тази работа може и да се случи за исканите „100 дни“. След това БСП и ДПС ще кажат, че това не е тяхно правителство, а е било „програмно“ и че не носят политическа отговорност. А „Атака“ е ясно, какво ще каже. В „ти, бе“-граматическа форма.
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Да се оправдават, че те сами (ах!) си били отменили решението за Д. Пеевски е все едно, като си хванеш любимия на калъп, той да ти се извини не просто с традиционното „не е това, което си мислиш“, а да добави в оправдание „ама аз вече съм го извадил“.
Чудя се също, как ли са „принудили“ Орешарски да назначи момчето на мама. Може би са му набивали клечки под ноктите и после са ги палили.
Или пък са му дали пари? Ама ако ти дам 100 кинта, за да пръднеш в църква, дали ще ти признаят, че си „принуден“?
Ако на първа среща новото гадже се яви преяло чесън, пияно, опипа те показно, повърне, след което в твое присъствие си уговори blind date с вчерашен познат от www.gepime.com, после се окаже, че не се е подмило и накрая заяви, че „след това“ не се целува, ще му дадеш ли още един шанс?
♦ ♦ ♦ ♦ ♦
Още един шанс явно очаква да има и Главният прокурор Цацаров, , който печели все по-голямо обществено одобрение и не по-малко частно съмнение.
Той похвално бързо забрави начина си на номиниране (еманципацията от идиоти винаги се приветства). След това обаче прекалено светкавично прие в работен порядък прясно „закълналия“ се (депутатско Дарин-Матовско спрежение на глагола) Делян Пеевски. Да си в масонска ложа със странни лица е личен избор и не е непременно укоримо. Нередно е обаче отношенията ви да се изсипват отвъд сбирките ви.
Преди това, в деня за „размисъл“ пък Прокуратурата (дали без намесата му?) в дух на обективност обяви, че 350 000 бюлетини са „готови за експедиция“ (вероятно вътрешната готовност на бюлетините е била установена чрез разпит на всяка една от тях).
На леко истеричния сигнал на Бойко Борисов, че се готви убийството му „в ареста“ Цацаров реагира доста емоционално, като рече, че такова престъпление в България не може да се извърши, защото … там имало закони. Не знаех, че законът осуетява престъплението. Мислех си, че само го превенира и наказва.
Та, естествената ми симпатия към интелекта на Цацаров (какъвто той без всяко съмнение има в обилие) се бори с опитите му да действа несъвместимо с редното.
Имате още шанс, Сотире, но не го пропилявайте. И както казваше покойният Съдия Румен Янков – като не знаеш, какво да правиш – приложи закона.
21. юни 2013
Разликата между еротиката и порнографията била само в интензивността на осветлението.
Същата била и разликата между почтения и непочтения магистрат – твърди един приятел в частен разговор.
Каламбурът е супер. Но е опасен. Преведен, се свежда до „Всичките са маскари“. А тоя легендарен лаф има само една цел – да оправдае собствената безобразност на използващия го.
Или – както се казва „Корупцията е далавера, в която не участвам“.
Честни хора има. Но дори и да нямаше, това не би оправдало собствената ни срамотност.
За обикновените хора важи презумпцията „Невинен до доказване на противното“.
За кандидатите за високи длъжности напоследък важи предположението „Противен до доказване на невинността“.
Колегата Теодор Пиперков в частен разговор
В съда, в който беше той, щеше да влезе тя:
Присъдата над трите момичета от Pussy Riot стана едно от „безспорните“ безобразия в Русия. Въпросът „Как може?!“ и възклицанието „Не го е срам!“ изместиха аргументите.
В опит да ги потърся, се питам:
- Това, което трите момичета са извършили, може ли да се квалифицира като хулиганство според руския Наказателен кодекс (вж. ст. 213, ал. 2 от Уголовный кодекс Россиской Федерации**)?
- Това, че протестът им е богохулен, прави ли го по-малко хулигански, отколкото ако беше чисто „светски“?
- Наказанието, което съдът наложи, е в ниската скала на наказателната репресия (2 години лишаване от свобода при максимум от 7 – вж. посочения текст от руския Наказателен кодекс). Ако това е така, основателен ли е упрекът към съда в пристрастие?
- Путин определено не ми е симпатичен. Това обаче оправдава ли всяка форма на критика срещу него?
- Ако утре някой извърши терористичен акт срещу група германски туристи с викове „Долу фашизма!“ и „Смърт на Хитлер!“, това ще му се признае ли за смекчаващо вината обстоятелство?
- Лесно е да си в пълна хармония с Мадона, Лейди Гага, Пол Маккартни, международната общност (каквото и да означава това), и – last not least – с българското Външно министерство ***. Но дали винаги трябва?
____________________________________
* Платон ми е приятел / Путин ми е неприятел, но по-голяма приятелка ми е истината.
** Статья 213. Хулиганство
1. Хулиганство, то есть грубое нарушение общественного порядка, выражающее явное неуважение к обществу, совершенное:
а) с применением оружия или предметов, используемых в качестве оружия;
б) по мотивам политической, идеологической, расовой, национальной или религиозной ненависти или вражды либо по мотивам ненависти или вражды в отношении какой-либо социальной группы, -
наказывается штрафом в размере от трехсот тысяч до пятисот тысяч рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от двух до трех лет, либо обязательными работами на срок от ста восьмидесяти до двухсот сорока часов, либо исправительными работами на срок до двух лет, либо лишением свободы на срок до пяти лет.
2. То же деяние, совершенное группой лиц по предварительному сговору или организованной группой либо связанное с сопротивлением представителю власти либо иному лицу, исполняющему обязанности по охране общественного порядка или пресекающему нарушение общественного порядка, -
наказывается штрафом в размере от пятисот тысяч до одного миллиона рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от трех до четырех лет либо лишением свободы на срок до семи лет.
*** http://www.mfa.bg/bg/News/view/33176
На 24 юли бях предложен на Народното събрание от няколко неправителствени организации като една от алтернативните кандидатури за член на Висшия съдебен съвет.
(Подробности на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/24/1872984_nepravitelstveniiat_sektor_otnovo_predizvika_statukvoto/, на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875582_az_na_tebe_ti_na_mene/ и на http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/27/1875585_kloningite_atakuvat/)
В реакциите на приятели и познати видях повече загриженост, отколкото разбиране. За да обясня наведнъж, публикувам концепцията за работата ми като член на ВСС, която беше предоставена на Народното събрание. Сиреч, какво щях, ако да бях.
Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ
на доц. д-р Кристиан Таков LL.M.
за работата му като изборен член на Висшия съдебен съвет
При работата ми като член на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се ръководя от няколко ценности:
- Равно третиране и недискриминиране на служителите на съдебната система;
- Възстановяване и последващо съхраняване на независимостта на всички съдии;
- Отпадане на недосегаемостта на наглите и премахване безконтролността на безотговорните.
Всички тези ценности могат да се обобщят под термина „честност“. Споменавам ги поотделно, тъй като този термин е твърде неясен, а в последните десетилетия изглежда и изпразнен от съдържание.
Всяка от посочените ценности в някаква степен противоречи на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка ценност – че тя е в извечен конфликт с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния момент е крайно високо предизвикателство, което обаче в конкретната ситуация обикновено е възможно. Заявявам, че ще се стремя към този баланс.
Външен за съдебната система човек съм и не познавам проблемите й издълбоко. Тази моя sancta simplicitas обаче съзнавам, че освен недостатък, може да е и предимство. Незнанието често означава незнание и на заблудата и така може да облекчи пътя към истината. Професията ми на преподавател често ми е доказвала, че който има знанието, получава в задължителен комплект с него и предразсъдъка. Прекомерното познаване на дърветата често препречва взора ни към гората.
Конкретните инвалидизации на съдебната ни система, които познавам, и които смятам да атакувам, са:
- Нееднаквата натовареност на съдиите;
- Немислимата натовареност на съдиите в София;
- Формалността при атестирането им;
- Безпринципности при оценката им;
- Еднаквото заплащане за нееднакъв труд;
- Липса на критерии за оценяване;
- Неяснота на относителната тежест на всеки от критериите за оценяване;
- Едностранност и мъглявост на множество производства;
- Практиката на командироване на магистрати по неясни причини, за неясни срокове и срещу неясни насрещни престации.
Болестите на досегашния ВСС лесно могат да заразят и бъдещия. Здравословната хигиена, която може да осуети това, се състои според мен в
- Немислима за мнозина прозрачност, но не от естество, да осуетява разследвания на черни субекти до бели покривки;
- Използване на информационното богатство на гражданското общество – чуване на мнението на съдии, следователи и прокурори, а не само на техните административни ръководители;
- Audiatur et altera pars – ВСС от гневно наказващ или странно благ орган трябва да стане управленец, чиито решения се възприемат от всички, защото всички са изслушани;
- Ясни и неудобно нееластични процедури при дисциплинарните производства срещу магистрати.
И най-сетне: избирането ми за член на ВСС би означавало драстична промяна на досегашното ми битие. Освен достатъчното плюсове, които тази позиция би ми дала, тя ми носи два много съществени минуса.
Първият минус е, че от индивидуалистичните висини на университетското преподаване ще трябва да премина в уморителното битие на колективен орган, с чието мнозинство понякога няма да хармонирам. А ако дисхармонията стане нетърпима? Житейският ми опит и възрастта могат да ми спестят много от разочарованията, които дебнат младостта. Отдавна вече не съм екстремен привърженик на глуповатия и нетърпелив принцип „Всичко или нищо“. По-добре нещо. По-добре постепенно, нежели никак. Който засажда дърво, знае, че вероятно друг ще ползва сянката му. Аз знам това. Знам още, че блатата, преди да се отводнят, трябва да се познаят. Хвърленият в блатото камък не го премахва, но може да е предвестник на изчезването му. Ако ли пък безнадеждността надделее над силите – няма да съм нито първият, ни последният, който напуска топло, но душно място.
Вторият недостатък е, че преминаването ми от битието на преподавател и частно практикуващ юрист в това на високоплатен служител ще доведе до сериозно и трайно намаляване на досегашните ми доходи. Причината да го преглътна е една любов. Любовта към правото. Не към днешното му битие, а към дълбоката му и вечна същност. За любовите си плащаме. В случая цената е в пари и мисля, че е неустоимо ниска.
София, 23 юли 2012
Жените обичат хомосексуалистите.
Докато са млади – защото не ги нападат.
Когато остареят – защото не е обидно, че не ги нападат.
Приписват гордото изречение (всичко свое нося със себе си) на Стилпон (Сенека) и на Биас (Цицерон). И единият, и другият с тия думи са съхранили достойнството си след загубата на семейство, близки и имот.
В днешно време тия думи може да са повече верую на студент от общежитие, който трябва „всичко свое да носи със себе си“, освен ако се е примирил със загубата му.
Консуматорството може да банализира и величавото, а когато страховете ни се сведат само до материалните загуби, злото може да се оежедневи неусетно.