..:: Christian Takoff ::..

В живота ни има няколко етапа и те се определят от интереса ни към болестите.

В първия от тях се интересуваме от венерическите болести.

Във втория – от детските.

В третия – от старческите.

Днес от земното се отърва Красимир Кюркчийски.

Има хора, които виждам рядко. Но ми е достатъчно да зная, че мога да ги видя. Него вече не мога. Поне не тук.

Чуйте го: Калиманку, Денку

И може би ще разберете.

Поклон, Краси. Почивай в мир. И до някога там някъде.

Наскоро пак се срещнах, пардон, сблъсках с проблема за другарството в процеса, ограничената легитимация, факултативното и задължителното, да не говорим за обикновеното и необходимото другарство.

Зорът беше с исковете за произход по СК.

Попитах колега-процесуалистка. Тя ми обясни следното:

Тъй като някои неща ми останаха неясни и видях противоречие между съотношенията необходимо – факултативно другарство, тя допоясни, че:

Така най-сетне разбрах.

Спомням си калдаръма в Копривщица – от едри кръгли камъни, захапали се един друг, настръхнали срещу света. Вече стотици години дават отпор на тия, дето ги тъпчат. Тъпчещите мрат, калдаръмът остава. И ще пребъде над всички, дето го тъпчат.

Само едно си мисля. Понеже камъните му са кръгли, е неравен. Като ходя по него, трябва да гледам надолу – да не се спъна.

И не мога да видя звездите.

По-добре да не пребъдвам, отколкото да преча на хората да гледат в звездите.

Щом трябва да ги будим, вероятно пак ще си заспят.

През 2010 година Министерският съвет отне от Софийския университет Ботаническата градина в Балчик.

Софийският университет не реагира, освен с могъща интелектуална еякулация в рамките на зала 1 и в лицето на Академическия си съвет. И се ожали на съдебната власт от изпълнителната.

След като съдебната власт го отсвири, Университетът пак получи застрашителна ерекция и в сряда вечерта (30 март 2011) страховито реши да се затвори от понеделник. Решението се взе от Академическия му съвет с пълно единодушие.

30 часа по-късно, в петък заранта (1 април 2011), Академическият съвет се позова на „разума“ си, на „националноотговорния си характер„, реши „да даде шанс“ (неясно, кому и за какво) и леко модифицира решението си. От затваряне се мина към символично затваряне.

Интересното обаче е друго – два аргумента и един въпрос, наведени от членове на Академическия съвет в хода на дебата.

Аргумент на информационното общество - „ми… те, колегите, не знаят всъщност, каква е тази Ботаническа градина“ (изтъкнат от първоначалната инициаторка на радикалните мерки).

Аргумент знанието е сила - „ние много се безпокоим за нормалното протичане на учебния процес“ (застъпен от трима представители на студентите).

Въпрос „Financial Times“ - „а ще получаваме ли заплата по време на протеста“ (зададен от декан на загрижен факултет).

Имаше и други гласове, слава Богу. Резултатът в полза на символността обаче така или иначе беше – един против, трима въздържали се, а всички останали - за. За да е ясно съотношението, Академическият съве има 45 члена списъчен състав, от които присъстваха около 30.

И сега – логическата задача:

- ако Софийският университет е елит на нацията;

- ако Академическият му съвет е негова еманация;

- каква е нацията?

Законодателят явно ни подготвя за неизбежното пришествие на азиатска култура.

А в заглавието на гл. четвърта се съдържа доста неприличен намек за неприсъщи за животно функции.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

Обнародван, ДВ, бр. 13 от 8 февруари 2008 г., в сила от 31 януари 2008 г., изм. и доп., бр. 80 от 9 октомври 2009 г., бр. 8 от 25 януари 2011 г., в сила от 25 януари 2011 г.

…
Глава четвърта
ЖИВОТНИ-КОМПАНЬОНИ
…

Чл. 37. (…)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г.) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на
собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна
дирекция по безопасност на храните .
(5) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г.) Когато чипът или татуировката е поставен от
ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен
носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято
територия практикува.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните
създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.
…

 Измъкнах го от един още по-стар джоб.

(проф. Петко Станев Попов, 1932 – 2011)

Сбогом, професоре.

Вие ми подарихте една осъществена мечта.

Една вечер преди 20 години старият бакелитов Siemens вкъщи звънна. Бяхте Вие. И в присъщия Ви стил безапелационно рекохте „Какво правиш бе, младеж? Готов ли си за упражненията си в сряда?“ Замрях от изненада и не можех да повярвам, че студентската, а и детската ми мечта – да преподавам - се осъществява.

Тя се осъществява и до днес. Благодарение на Вас, професоре.

С Вас си отива една епоха.

В тая епоха катедрата ни беше като единно семейство. Вероятно по-голямо от разумното. В което не всеки обичаше всекиго. Вие бяхте бащата на това семейство.

И все успявахте да спогодите, да разпределите и да усмирите. С привидната си хаотичност смогвахте всякога да въдворите ред.

Давахте път. Бутахте ни по него. Понякога силом. Понякога напразно. Винаги с обич.

Сега не дават път. Спъват по него. Понякога подло. Понякога с грубост. Понякога с безразличие и никога с обич.

Благодаря Ви, професоре.

Вие ме обичахте. Знам го. И аз Ви обичам. Знаете го.

Сбогом.

In memoriam Prof. P. Popov