Напоследък си мисля за някои съотношения.
За съотношението между знания, умение за аргументация и добро и справедливо. Най-ниската степен – знанията на чужди мнения, на закон, на факти – могат често да надделеят над добрата аргументация. А сръчната аргументация може да задуши доброто и праведливото. Затова не бива да подценяваме нито едно от трите, да владеем всички тях, за да можем да направим свободен избор на bonum et aequum и да не позволим, то да се удави в хаоса от поназнайвано и злоупотребително аргументирано.
Мисля си и за съотношението между истината и аргументацията. Истината може да стъпи върху постамент от аргументация и да се извиси, така че да я видят всички. Аргументацията обаче може да убие истината или да я скрие зад себе си – ако е злонамерена и умела. Не го позволявайте на противника на истината и не позволявайте на себе си, истината да загуби битката заради вас.
Напоследък с думите предимно се злоупотребява. От средство за общение те са се превърнали в средство за заблуда. Затова – колкото по-малко от тях, толкова по-добре. Не говорете много, а говорете добре.
Това е второто състезание, което носи името на колегата и приятеля Теодор Пиперков. Спомням си за една от блестящите му мисли – че единствената безкористна любов е тая към парите. И се сещам за любовта към правото. Тя пък е обречена, да остане несподелена. Защото правото никога няма да е само на ваша страна. Това обаче не бива да ви разочарова от него. Защото правовостта е именно онази constans et perpetua voluntas, да се твори добро. Именно постоянна и вечна – а не зависеща от моментния успех.
Който моментен успех сега във всеки случай ви пожелавам – на добър час!
25 април 2015